|
Тема |
Re: Миличко - мъничко и ухайничко [re: zvetenze] |
|
Автор |
4eHe () |
|
Публикувано | 14.03.02 17:54 |
|
|
За да търсим отговори..и си поставяме въпроси
Понеже можем да мислим (се съдържа в горното).
Мисля че не е депресийка. Иначе как цял народец ще е така безутешен, безнадеждно загубен по пътя за наникъде...
Още смятам, че не ме товариш с твои проблеми. Нещо в темата е било част от мен, изживяно, споделено--намесих се. Не подминах.
Какъв друг комфорт да ти предложа в момента, като знам Че Не е период, който просто ще отмине... Че тези стегнати граници, които съзнателно улавяш около себе си СА там ! и ти ядат възможностите Всеки Ден.
А някъде хората танцуват, живеят сега и в момента (а не -утре и след година; а може би, по-скоро децата, внуците и техните..) мечтаят и взето накуп : променят се заедно ! Ей това не става около теб.
Стана ли ти вече мрачно ? Точно така се чувствам, като гледам назад.
|
| |
|
|
|