|
|
| Тема |
 # Едно стихотворение |
|
| Автор |
Lucid (magdanoz) |
|
| Публикувано | 09.03.02 22:02 |
|
|
|
Днес го изрових от забвението на едно отдавна отминало минало...
Всъщност други ги изровиха... и ме помолиха да го споделя...
Споделям го и с вас ...
* * *
“Момичето плаче под дъжда.
И дъждът плаче в момичето”
Рени Йотова
А дъждът е плакал мен.
Затова съм толкова горчива,
че когато ме целуват,
ги проклинам
и когато ме прегръщат,
ги напускам
и когато ме поискат,
ги погубвам.
А дъждът е плакал в мен.
Затова съм толкова красива,
че когато ме сънуват,
ги разплаквам
и когато ме забравят,
ги настигам
и когато ме пожертват,
ги помилвам.
А дъждът е плакал в мен.
Затова съм толкова безумна,
че когато ме оставят,
ги желая
и когато ме отпиват,
ги спасявам
и когато си отидат,
ги обичам.
Who does not love too much, does not love enough - PascalРедактирано от Бeзcъннa на 03.11.06 13:59.
| |
| |
| 
|
|
# Едно стихотворение
