|
|
| Тема |
 # Защо общуваме ? |
|
| Автор |
Фeниkc (познавате ме :)) |
|
| Публикувано | 08.03.02 19:51 |
|
|
|
До какво се стремим да достигнем в едно общуване, освен материалните ни нужди и тяхното задоволяване ?
Съзнанието е тук и сега, и иска нещо от друго такова. Просто едно общуване, нали ?
Но защо не си живеем в доволство, защо ни е да общуваме ? Какво иска съзнанието ни от нас, защо ни безпокои в покоя на удоволствието. Защо ни ръчка да ... общуваме ? И защо понякога не е така ?
Къде е разликата ?
Едното разочарование от хората може да породи нежелание за общуване.
Общуването - навик, наркотик или природна нужда за ума ?
Ума на дете, отгледано от животни - не иска общуване. Ума на дете, живяло сред родители които не са го стимулирали да общува - става затворено ако не открие общуването другаде навреме - преди да свикне така. Ума на дете на хищник, става ум на хищник. Сам, убиващ хладнокръвно за да се храни. Просто механизъм.
Какво е общуването ? Безполезна проява на мозъчна активност - резултат от упражняването на привички и необходимости за материално благополучие на организма ?
Общуването - какво ни дава то ?
Двама души обменят мислите си.
А ако го нямаше ?
Това би ли ни направило неживи, или просто животни без съзнание?
*Изгорях за да светя :о)Редактирано от Бeзcъннa на 03.11.06 14:17.
| |
| |
| 
|
|
# Защо общуваме ?
