Бих подложил на съмнение и определението ти за истински приятел. Дали не бъркаш с приятел за маса ?
Помня себе си на твоите години. Лесно вярвахме в приятелство, неизпитано в криза. Едно приятелство оцелява заради това, че цениш приятеля си повече от това, което живота може да ти предложи в замяна. То често се случва, но след като станете самостоятелни в живота си. и тогава хората се озлобяват и обезверяват. На това му викат " Да порастнат"
Проблема е, че едва ли имаш пного приятели. Другите са просто компания, и всеки от тях ще те замени за други житейски изгоди.
Момчетата, които са ти приятели може и да се надяват на нещо, ако им трябва ... може и да не.
Насинено око ? :) Има и по-лоши случаи ... да не те плаша де. Ама хора всякакви. От изнасилване са се оплаквали и тук... това е доста често явление...
Аз говоря много песимистично, всъщност. Мисля че искам да те предпазя. Живота все пак може да те срещне и с много приятни хора. И то на твоята възраст все още голям процент от хората са приятни. Но след години, като ги очука живота, ще се чудиш къде останаха свестните хора... озлобяват се, затварят се, стават егоисти, защото са били "ужилени" от егоисти. Всички деца по принцип са мили душици. Но живота ги блъска , докато се "оправят" ... Така става за съжаление. Та мисълта ми беше, пази се пък дано няма от какво ...

Хоарата са така устроени, че този, който ги харесва не ги интересува. Те искат да ги хареса онзи, който не ще. За да си вдигнат самочувствието. Освен това, тук някой каза че рядко се случвало да се харесват еднакво хората ... може и така да е, но тогава е най-хубаво. И се случва.
И още - ако ти харесваш някого, а той тебе - не, явно е налице някакво разминаване в разбиранията ви. Хората харесват себеподобни. АКо не говорим за физическа красота, то духовно трябва чувствата да са взаимни. Иначе - някой не е наясно с фактите. Някой се заблуждава в мислите си за другия. Това пък си е просто редовен факт. Често даже и двамата се заблуждават. Че даже се и женят ... и после - мани, мани ...
Та така. АКо той те харесва, а ти - не, или той се е объркал, или ти си се заблудила, или просто него го гони хормона - най-вероятно е това. Ако той не те харесва, а ти го харесваш - най-вероятно не ти трябва да го харесваш. Сигурно си се объркала в предположенията си за неговите качества. Понякога човек се бърка, че едно нещо е признак за приятен характер, а то било друго.
Е, може и той да се е объркал за теб ... абе, всичко идва от неразбиране, казал съм го мноу пъти. След Сократ де :)
Една от причините да те харесват тези, които не харесваш е, че се дистанцираш от тях, а това разпалва апетита им, да се докажат пред теб...

*