|
Много ми хареса 'объркана подредена глава' за мен.
За благодарност ще ви споделя тази история, отдавна се канех. Беше 2002-3 г. Аз млада и неопитна информатичка още недипломирана. Нашега се явих на интервю в добре стояща фирма. За мое учудване взеха ме веднага на половин ден. Можех нещо да изпрограмирам с много охкане и пъшкане на С и на Делфи, повече ги впечатлиха виртуозните ми умения по уърд и Ексел, даже пощипвах и простички макроси. Също и стилни и интригуващи И чара ми, естествено!
Притесних се да не ме турят нещо секретарско, което и стана на първо време. Оправих всички документи на Уърд, които бяха ужасно натракани и форматирани от фифитата там. Против всякакви добри практики на текстообработката. Документите идващи от програмистите бяха по-добре написани, но пак врътка. Паралелно с това ме включиха и в голям програмистки проект на С++. Пришиха ме към един опитен колега ментор. Опитен, значи беше към 40 почти връстник на баща ми и разбира се ми изглеждаше ужасно дърт. Но си беше готин с чувство за хумор и след обяд си наливаше чаша вино като пускаше в чашата резенче портокал. Накара ме да гледам и 'осмислям' кода, после да редактирам коментарите на английски които бяха почти неразбираеми изпъстрени с много странни съкращения, а аз ходех до съответния колега и го питах какво е имал предвид. Знаеше се кой го е писал, в началото на коментара стояха инициалите на програмиста и дейтстемп. Рядко ме гонеха с крясъци да не ги занимавам с глупости, защото подхождах с мила усмивка.
Един ден ми добавиха нова задача, която беше задължение на друг колега досега. Фирмата имше и две стаи извън офиса. Бяха в сграда собственост на някаква държавна служба, нещо свързано с горите, която след съкращения ги беше отдала на символичен наем. Едната стая беше нещо като склад, не съм влизала в нея, а в другата имаше два стари за това време компютъра. Единият беше изключен, другия му викаха 'сървъра'. Главното предимство на държането му в тази сграда беше че нета там беше добър и най-вече на аванта. И токът. Сървърът имаше някаква немного ясна за мен функция да ходи кротко по определени сайтове и да изпомпва някакви данни. Указанията бяха, ако се случи да не се пинг-ва и периодично му се препълва диска, аз да ходя там и да оправям рестартирам. Компът беше на линукс, което знаех слабо, но ми написаха командите какво да правя и как да записвам натрупаните файлове на СД и да ги изтривам от диска. Веднъж месечно да правя 'пълен-бекъп', който така и никога не направих. Поне веднъж седмично ми се налагаше, това изчерпваше половинката ми работен ден и шефовете не правеха на въпрос защо не се връщам обратно. Харесваше ми, защото сървърът беше много по-близко разположен до дома ми от офиса. По случайност в някаква степен пренесох непреднамерено този стил и в сегашната си работа, понеже имаме два офиса в града и понякога се цаня да ходя до другия без връщане този ден.
Като отидох първия път малко се стреснах. В сградата мрачно, асансьорът неработещ жива душа няма- времето спряло! На входа имаше портиерска будка, празна. Едвам намерих стаята на третия етаж, нищо не пишеше на нея и разбрах че е тази, защото ключът който ми бяха дали стана. Вътре вече съвсем друго нещо! Малко предверийце с мивка и шкаф. След това стаята. Слънчева и с много зеленина на прозореца и на самото бюро със сървъра, фикуси и дървото на живота. Наколо етажерки с книги и прашни папки. До бюрото на един стол купчина стари списания Егоист, Уикенд и други жълтини. Захванах се с компа. Натиснах клавиш шифт да му секна скрийнсейвъра и кинесконият монитор бавно-бавно се запали. Лог-нах се успешно и рекох да си преговоря командите. Тук вече почвам да вкарвам съспенс в разказа си. В цялата тази атмосфера витаеше нещо загадъчно притеснително...
Изведнъж компът изкука!!! Десет пъти! Много се изплаших... По-късно схванах някой бил сложил програмка часовник с кукувичка, да кука на половин час. Това през вграденото говорителче което се оказа учудващо гласовито. Успокоих се и почнах командите по процедурата. Първо файловете от определена директория до определена дата трябваше да се компресират, което отне много време на този слаб компютър. Изчетох един Егоист. Пуснах командата за записване и естествено успях да скапя първото СД. Добре, че ми бяха дали цяла кутия. Второто започна да се записва с вихрената скорост от 4х, толкова си можеше записвачката.
В стаята от надутото парно беше топличко, беше зима като сега. Столът удобен и слънцето припичаше приятно през прозореца. Записвачката поцъкваше и бръмчеше тихичко. Подпряла глава с ръце на триножник и вперила поглед в процентите за изпълнен запис, неусетно съм заспала.
Ох. Като написах последното и наистина ми се приспа много. И имам чувството че още е понеделник.
Ще продължа скоро а и вие може да ме подсетите.
|
Re: Сървърът [re: h1685614@trbvm.com]
