И тогава Бог изведнаж се сетил

Ако Бог е това, което се вярва, че е, Той никога изобщо не би могъл каквото и да било да забрави, за да се сеща за него впоследствие изведнъж. Знае всичко, обаче забравил, пък после аааа-ха! - се сетил. И още едно противоречие - приказката няма край и няма поука. Даже по-скоро има лош край. Как така Бог нехае за свое творение? Нали уж се грижи за всички? Мракът какво - дойде да си изплаче болката, а Бог просто го изостави?

По питанката - никой не може да подреди цеееелия свят около себе си спрямо личните си предпочитания, за да се намъкне в него сладко и да може да заяви - ей ме на, вижте ме в какъв хубав и чистичък, светлобял-беленичък свят си живея. Може да даваш нещо в общото, но няма как да декларираш, че си променил общото. Невъзможно е. Което прави въпроса /извинявай/ тъп. А това вътре в човека не е Светът.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите