Re: хомо невротикус нормалис / Контакти / Споделено

Поради разминаването на желания и възможности. Искаш да си силна личност и да можеш да приемаш всичко с лекота, но си с нисък праг на психическа търпимост, поради което започваш да се бориш с по-силните психически и да влизаш в конфликти, т.е. да преекспонираш своят "недъг" и да се бориш да го игнорираш и доказваш, че той не съществува /което няма как да стане, като си боднеш главата като щраус в пясъка и по който и да било друг начин/ причинявайки си живот в агресивна среда, която нито те прави щастлив, нито ти носи нещо положително. За това избираш илюзията в която ти се биеш с тези "титани"/обикновено хора, с качества които самият индивид иска да притежава/ като Дон Кихот с вятърна мелница и като те оставят да победиш, поради тяхната "милост"/жал/, ти си мислиш, че си доказал, че си по-силен от тях, а ако не проявят такава, започваш да им вменяваш собствените си недостатъци, за да им направиш образ в собствените си очи, който да е по-слаб от образа който имаш за себе си. ... В тази тема се вижда много добре това проявление от няколко човека.
Всъщност, ако човек приеме себе си такъв какъвто е със своите "дефекти", спре да си създава идеали и да се мъчи да ги постига, или да си ги приписва чрез илюзии и безсмислени битки ... може да превърне всеки "дефект" в ефект и това да му донесе желаното по един много по-удовлетворяващ и траен начин, защото постигнатото удовлетворение чрез илюзии е кратковременно и вкарва човека в един омагьосан кръг на постоянно самодоказване колко е това което си мисли че е. Т.е. става хомо невротикус, като се самозалъгва, че това било нормалното поведение на един извисен човек.