Този ти пост, показва само твоето непознаване на психотерапията като цяло. Това е икономика, начин за печелене на пари, както и медицината. Няма лек за много неща, само защото са икономически изгодни, а не защото ги няма по принцип. Да не говорим, че е много по-икономически изгодно да "лекуваш" симптомите, а не причините, с което да задълбочаваш проблема, за да има кой да ти плаща, а не да си режеш сам клона от който береш кинтите.

Общо било .... да не искаш да ти пльосна 500 страници които явно не си прочела? Да не говорим за защитният механизъм на всеки човешки мозък, който изтрива инфото от случващото ни се до 3-та година, поради множеството травмиращи ситуации, като растене на кости, зъби и т.н.. Ако всичко това ни се отразяваше на психиката, щяхме да сме в психиатрия всички до крак. Да не говорим за кратковременна, дълговременна памет, тяхното чистене и защитните механизми наречени илюзии, които както могат да помогнат на човек да се оправи, така и да му причинят увреди в зависимост от това с какво ще замести реалността в момента на защитата. Т.е. по време на защитата човек обикновенно отива на психотерапевт и той му казва, че бил еди какъв си тип, поради еди каква си травма и човека приема тази информация като истинно преживяване, защото се нуждае от външна причина за собственият си кофти избор на мисловен модел и състояние.


И хайде да не ми излизаш с толкова глупави изводи ... повечето специалисти отричат всяко нещо, което НЕ РАБОТИ и НЕ ВОДИ до желаните резултати. Психоанализата не вади вече кинти, защото хората нямат време да се занимават с глупости, т.е. вече няма толкова домакини които се чудят с кого да си говорят и какви проблеми да си измислят от скука. Твоето направление и всички вменяващи проблеми възникнали в детска възраст също не важат, защото това се изтърка и действа само на много нуждаещите се от сламки. Търсените направления / от които се вадят пари/, са тези които дават очевидни резултати за кратко време, а не ти трябват години; които не вменяват някакви недоказуеми травми за които никой не знае освен човек който изобщо не те познава, които да използваш като оправдание че не искаш да се промениш с което да промениш и живота си; които не ти обясняват че си различен от останалите, защото си нещо по-малко от тях /с въпросните травми/, а че си различен с нещо повече от тях, което ти дава предимство.

Ако имаше познание относно биохимията на човека, щеше да разбереш, че всички тези направления които лепят причини на дадено поведение, които никой не е видял и никой не може да докаже, са нужни на хора, търсещи си причина да се изживяват като жертви или търсещи причина, за да бъдат агресивни /защитавали себе си и братята си от хората които не правят или не мислят като тях, т.е. от различното и непознатото/.

Ако си видиш поведението до тук ... защитно-агресивно, ще разбереш че ти в случая се изживяваш като жертва, а аз дори не те нападам. Изказването на различно от твоето мнение, което е непознато за теб, не е агресия, нито нападение, а просто различна гледна точка. Да не говорим, че излагането на цялата картинка и показването на нищожността на елемента който защитаваш, също не е агресия, а реалност с която би трябвало да си се справила, ако се мислиш за някакъв терапевт. Всеки един от нас в общата картинка е нищожен, както и всяко едно направление е нищожно в общата картинка, особено, когато и самата наука не е нещо особено и може да бъде заменена от някакви ненаучни способи.
Една Луиз Хей, която и понятие си е нямала от психология, има много по-големи резултати от един психотерапевт учил 5 години и специализирал още не знам си колко си. Защо ли? Защото се е учила от реалността, а не от книгите. Защото човека е постоянно развиваща се система, съществуваща в постоянно развиваша се среда и ако преди години е трябвало психолозите да помагат на хората да живеят като роби, като им дават оправдание за това, то сега нещата са съвсем различни.

Предлагам да престанеш да се изживяваш като жертва и да почнеш да осъзнаваш факта, че твоят свят, НЕ Е СВЕТА и всяко ново, непознато и различно е още един аспект от света, а не нещо с което трябва да се бориш и опровергаваш. Осъзнай своята нищожност, тогава ще можеш да осъзнаеш и осмислиш свята като цяло и неговите процеси, което не го пише в учебниците.

Nobody thinks the way I do
I guess that nobody dares...