Преди две седмици аз пак се разведох с майка ми. Тоя път не беше скандал, просто я информирах, че не желая да я виждам или чувам. За трети път се случва. Но аз съм абсолютно сериозна, когато правя такива неща. Предишните пъти не контактувахме поне по година, не помня точно. Всеки път някаква малка промяна, леко склоняване и държане добре, после пак си излиза наяве характерът. До характер е, а пораснал човек не излиза току-така от себе си. Или се контролира в името на равновесни отношения, или не се. Като се отпусне, аз се спасявам. Ти живееш отделно, можеш да си го позволиш. Хората, които не просто те товарят, ами издевателстват над теб, не заслужават да са ти наоколо. Толкоз. На теб ти било мъчно, на мен пък вече не. Ще претръпнеш. С идеята, че си сама, се свиква. Някои хора имат приятни семейства, други пък нямаме, голям праз, не може всички да са еднакви. Според мен начинът да й покажеш, че те товари и не искаш да търпиш, е този. Да се отдръпнеш грубо и без намеци, че може да има връщане. Тя или ще докаже някакво отношение, или не. И да страдаш, и да не страдаш, животът си върви, родила си се вече и връщане няма. Семейството не си избираш, но можеш да продължиш както ти избереш. Това, че на майките си сме чужди, аз не го вярвам и не си го слагам на сърце. Съветвам те да не го броиш по този начин - че си й чужда или противна, или такива неща. Дете си й при всички положения. Просто сме различни хора, а ако си причиняваме терзания и неудобства, за предпочитане е да си го пестим. Подхождам както към всеки друг контакт - като не ми е добре с някого и някъде, не съм там и това е. Погледни го така и няма да се мъчиш прекалено.

- - - -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите