|
софийския Шантаж - едно софийско копеле се мота по света
големи другарчета си бехма, Шантажа и аз.
тe ми организираха зелените гущерчета, аз им организирах источниците за гущерчетета им.
беше една естествено се породила симбиоза.
по онова време немаше некви сводници или подобни мърсотии.
поне при моите тротоaрни лястички, не, тези скъпите, финните, повечето беха студентки, де лукс пилета.
сичко беше на приятелска база, обичахме се като братче и сестрички.
Шантажа.
тва не беха некви професионални, както ного хора си мислят.
те не се продаваха.
тези които се продаваха, беха други, бех им аз креирал специално име.
"Цветарки" ги наричах.
че се продаваха от маса на маса, като цветарките цветята си.
те идваха нормално от некви квартали извън центъра.
мъ и те не беха профи, беха само тъпи.
имаше и професионални проститутки, ама те се мотаха по други локейшъни.
смисъла на Шантажа беше, да ни организира безплатно поркане и грискане у най-скъпите софиянски кръчмета.
всека нощ бехме на пистата от 8-9 вечерта до 5 сутринта.
мъ едно уиски или водка или квото точно пиехме, не бех плащал.
месеци наред, и те не, разбира се.
беха страхотно остри, секси мацки и очите на балъците изтичаха.
всека джоголеше по два чужди езици, поне тези, моите пиленца.
седеха винаги по 2-3 на маса, и ако ги поканеше некой на скъпо папо, само сичките.
идваше едната на моята маса и ме питаше искам ли и аз да отида с тех.
ако си имах готин лаф с пичовете на моята маса, оставах там, ама винаги знаех къде са.
не сменяваха кръчмето, без да се обадят в моето кръчме и да ми кажат къде са.
ако го сменяваха, ми казваха къде отиват, а после ми се обаждаха като са пристигнали.
да знам че не имало некви проишествия по пътя.
че иначе тръгвах ядосан да ги търся, а по пътя събирах подходящите пичове за тангото после.
сичкото тва, да не земе да стане нещо неприятно с пича или пичовете там.
ако се получеше некъв такъв гаф, успяваше едната винаги да се обади там у моето кръчме.
и аз дигах пичовете от моята маса, обяснявахме на порканите простаци колко е суров живота.
и си пребирахме лястичките пак на сухо у нащо си кръчме.
бехме още ученици сичките, после 1-2 курс студенти.
с никои от пичовете не се боцкаха, е, в изключителни случаи, се случваше.
ако е некъв готин пич, и мацето го засърбят гащичките.
мъ и тва беха редкости, през годините, 2-3 пъти.
пребирахме се сутрин винаги заедно, деляхме си едно такси, то ни караше от къща на къша.
където който живeeше.
чудя се, че сме плащали таксито, не бехме свикнали да плащаме нещо.
мъ така е в живота братче.
винаги требва да плащаш и ти нещо накрая.
тва сичкото не ни пречеше да се боцкаме с мацките от време навреме, ама само приятелски.
че любовите преминават, приятелчетата остават.
като закъсаме некъде, или като ни гепи реването у некоя поркана нощ.
като почнехме да се чувстваме като некви кирливи, непрани парцалчета, от тъжната софиянска сперма омацани, изплюти и изповръщани от коремчето на скапаната мpъсна София.
или като изневерих за последен път на мацката, ТАЗИ, която ми беше най-важното нещо на този скапан свят.
и тя ме прати в постинята.
да гостувам там на дюните и да гоним опашките на гущерчетата.
легаxa си с мен по две три в леглото и отваряха целата си секс-менажерия на триковете си хитри, за мен готините.
приятелки в нужда се познават.
a сълзичките им топлички после, се търкаляха гъделичкащо нежни по гърдите ми и по коремчето ми.
плачеха си ревниво вместно мен, ревнуваха мацката ми дето ми беше била шута.
и те искаха да си имат един такъв пич, дето така ги обича.
та да им и изневерява даже, на тех немаше и кой да им изневерява.
и като им цунквах бузките мокрички, да ги yтешавам аз вече.
беха такива горчиво соленички, че и на мен ми се дореваваше.
скапаняк утешава скапанячки.
и на опъки.
Шекспир за начинаещи.
ебаси кича беше тогава.
по времетo на началностите.
смешно е сигурно.
мъ се обичахме истински и жестоко.
имахме чувството, че само ние бехме в състояние да разберем кои сме.
сички други беха некви "външни".
нечаткащи.
нема да забравя, като я беше налегнала депресията.
Царицата на Шантажа.
три дни и нощи лежах в една стая за повръщане в едно още по гнусно легло с нея.
че и мангизите ни беха на свършване.
да я гушкам, да й гладя бузките и коcичките.
да й целувам челцето и очичките, като на татковото малко момиченце.
тва й липсваше точно тогава.
малко топлинка неква.
десната ми ръка ce беше свxанала от все по-тежка ставащата й главичка.
кожата й с некви дълбоки отпечатъци от разните вплетени в косите й хипарски дрънкулки.
некви различни плитчици, с некви шарени маниста и такива играчки.
пращах хлапето на този от рецепцията да ми копува некви сандвичи да не умра от глад.
тя не хапна нищо, целите тези три дни и нощи.
пробвах сичко: "една хапка за татко, една за котенцето, една за рибката, една за папагалчето...".
и други такива там майчински лигавения.
ниенте.
беше включила тотално на "игнор".
докато ме събуди тя на четвъртия ден по нощите, некъде в 7 сутринта.
дигнала некви превъртяващи ce обороти на готино възторжено настроение.
ставай Ленивчо, ше изпуснем Фърчилото.
обадих се на Летището, имаха свободни места.
ше летим с тебе неска на купон на морето.
таксито долу чака само теб, Поспаланко!
имам една моя приятелка, свалила е некъв ходожник там в Пловдив.
са са в Созопол, дигат огромен купон довечера.
цела България е там - от всички крайща идват.
сервитьорките в кръчмето там, ми беха като същи майки некви.
се некви такива с 16 годишни дъщерички беха.
умираха си по мен, не знам защо.
викаха ми, бе сладуран, ако не бeше такова щураче, само за щeрката си ми.
наеш ква е готина.
разправях им кви готини дупета имат.
кви изваяни шийки и кви изразителни очички.
кви пухкави раменца и кви нежни ръчики.
и кво сичко могат да правят с тех.
ако искат.
не ме шамардосваха, че тва беше още в началото на кариерата ми.
бех 13-14 годишен.
умираха си от смех.
от кикотене не можеха и да сервират известно време.
залягаха зад тезгяха.
от тогава още ми беше тва кръчме хола, сервитьорките майки, лели, свекърви и секретарки.
там ми беше бюрото, а те записваха акрибично, кой кога се обаждал и кво ми е съобщил.
и като велезех там, ми даваха милионите белжки със меседжите първо.
а аз ги преглеждах като некъв бос на неква фирма за пренасяне с ного камьончета и ного шофьори:)
а неколко години преди тва, като бехме още по-малки ученици сичките.
и се налагаше да ставам парtизанин, че баща ми не го беше още шубе на мe бие.
ме хранеха безплатно с топли кремвирши и хлебчета.
и завиваха такива кремвирши и хлебчета във вестник и ги даваха на Шантажа.
да ми ги носят през ноща на тавана със cчупената кападура, та да не гладува зетчето им.
надебeлявах напрао, като бех изчезнал от вкъщи за неколко седмици.
http://gatsby.forumieren.com/t103-topic#187
никога не ми даваха сметката.
чакаха да отида аз на бара.
само там плащах, ако.
ако имам мангизи плащам, ако немам, не плащам.
не бехме и приказвали по въпроса - получи се така некак си.
случваше се често, искам на другия ден да си платя сметката.
те ми викат, не е нужно, чичкото балък ти я плати.
или, забрави ли бе.
ти спечели поркането пак.
съседната маса плати за целата ти компания.
че моите готини скапани приятелчета се такива ги вършеха като им стане скучно.
почваха да дразнят некви пичове на другата маса, кой издържал повече на поркане.
и се избират двама от едната маса и поркат докато е единия под масата.
и аз бех разбира се винаги този от наща маса.
идиоти.
като имах мангизи им давах неква педесетарка, или некоя стотарка.
ей така, за сичките неплатени сметки през годините.
ного пари беха тогава, имаше балъци, бачкаха за по 150 цел месец, и ставаха сутрин даже.
дърпаха се, не искаха, ама аз ставах веднага брутален.
гепвах едната яко, ръцете й залепени отзад на дупето й, държа й китките с едната ръка.
с другата ръка й набутвам мангизите между надутите й от напъване майчински гърди.
мъ брутално, дълбоко, колкото ставаше.
да не може да ги вади после бързо, а да има време да изчезна.
те си ги делеха после.
мъ за мен беха теа хартийки по онова време без особена стойност.
като некви детски мангизи за игра на Монопoли.
сваляха ги понякога и некви партийчовци и неколко дедовци от ЦК-то имаше.
мъ те беха страхотни мацки, събуждаха лесно бащинските им чувства.
ако не, ми се обаждаше едната от тях тайно и аз събирах набързо неколко пича с неколко пички.
и минавахме там "случайно" у скъпото кръчме на ЦК-то готино.
и бехме една такава весела поркана компания, "хе, кво правите па вие тука а" и седахме непитали на масата им.
чичковците гледаха тъпо, ама сметката требваше да плащат нали, и то на още 5-7 души, непоканени.
а ако бех в некво настроение на гадняр, виках на едната от мацките.
"хей, бащати те търси по сички кръчми и разправя навсекъде непитан, че търси 16-годишната си дъщеричка".
са разбирате ли лекичко кво е тва Шнатаж?
че и навремето имаше ного хора, които употребяха думата.
мъ си немат и понятие от значението й.
по-готини мацки от тех нема.
страхтони беха и страхотни сладуранки.
чудите се сигурно, що не се е получило некакво гаджество с мен там с некоя от тех.
не ставаше, тва беше една гърли-тайфа с един петелчо по средата й.
повечето се познавахме от училище още.
не бех в състояние да ги възприемам по отделно.
не бех ги и преживявал наистина по отделно.
винаги заедно, ние.
след време се присъединяваха и некви нови, но и те си се плъзгаха в структурите на съшествуващата групова динамика.
немаше шанс и при тех да ги осъществя като отделни индивиди.
бе като беше болна едната от тех, или заминала некъде.
се ми липсваше нещо, картинката беше неква напукана, наръбена.
зeeше некво грозно петно в шарената весела мозайка.
големото братче пази малките си сестрички.
така беше още в училище много години наред.
немаха още косъмчета там, пиленцата сладки.
после почнаха да се размножават с все нови, но чувството не се промени.
батко внимава, да не им се случи нещо.
на сестричките му малки.
като неква Квачка с малките си пиленца бех.
а те пипипаха около мен.
и като се загубише некое, го прибирах пак у кошарката ни.
така си остана и после, като пораснахме.
бехме пак неразделими, техните съпрузи и гаджета мои приятели.
че некои от тех почнаха да се омъжват като луди.
ного рано, малки момичнeца некви беха, не можех да ги осъзная като некви жени още.
мода неква стана в тайфата.
изведнъж се юрнаха много от тех да се женят.
снощи бехме още на пистата - утре беха вече омъжени.
така изведнъж стана ката на филмчето.
само едно единствено проишествие имаше.
грозно и неприятно.
грозното беше, че й казах - този е една мъжка мухла мило.
ше съжаляваш.
че има хора - требват ти само 15 минути и разбираш кви характерни говна са.
и тя точно оцелила един такъв.
побесня.
карахме се два часа, и като не можеше да ми отговаря повече на агументите почна да ме бие.
като луда.
тупа ме по гърдите с юмручетата си.
после ми лепи шамари, аз не смея да мръдна да не земе да ми извади очите, по погреkша.
стоя си там мирно и я чакам да свърши с шамарите, та дa си я гушна пак.
мъ тва я ядоса още повече.
сви cи юмручетата и почна да ме обработва яростно.
докато я заболяха ръчичките.
и ми вика.
ок, не ми се обаждай повече.
аз го обичам.
тва е.
не минавaй повече при нас, че ми разваляш само настроението.
и си слoжи веднага лед на левото око.
че само след 5 минути е надуто и синьо.
чувстваше се некак си раздвоявана.
разпорвана от некви лоши сили.
разпорвана между мен и пича й, като дънките на Леви'с от двата коня там в рекламата.
което не беше верно, мен немаше начин да ме загуби некакси.
квото и да правеше, и тя го знаеше разбира се.
ма така се чувстваше в този момент.
три месеца не се видяхме.
дакато му би шута.
на големата си любов, вечната.
са малка лекция за балъците тука:)
разликата между момиченцата и момченцата.
техните мъжлета беха мои приятели.
те обаче ревнуваха моите мацки, ревниви беха.
както и да се преструваха или се лигавеха с тех сестрински.
познавах ги.
никоя не им беше достатъчно готина за мен.
дебнеха само да я гепят при некъв измислен недостатък, фуриите.
толкова свекърви наведнъж, като моите мацки.
никой не е имал.
големи гаднярки беха!
бе женски ми ти работи.
требва да ги гледаш само, как таксират непознатата мацка която влиза точно в заведението.
или в некво друго помещение.
кроят й сметката.
и най-малката нередовност бива зебелязвана.
дали е при фризурата или при парцалките, токчетата или бримките, не че ги има..ама началото им се вижда..там нагоре. покрито е...
за гpимчето да не говорим, тва е наука сама за себе си.
или червилото или парфюма.
пасва ли на тена на кожата, преувеличено ли е, скулите намацани ли са.
ама не така, та да са блеснали, нали.
подчертала ли е предимствата си с мацаницата, или е мацала наред.
торбичките под очетата правилно ли са каширани.
така наречените "кокошеви крачка", моите любими.
тези дето имат сички хитруши от смeeне, на ъгълчетата на очетата, и 18 годишни още.
шпахтирани ли са професионално с ного цимент от грим и пудра.
миглите имат ли некви "възелчета" от засъхнала маскара?
извити ли са с последия крясък на извивачките клещи за мигли.
или ги е "скубала" само нескопсано извивайки ги с некви тънки клечки, като тези селските момичета в битовите разкази.
поне не са залепени нали, и са дълги, видя ли ги.
има потенциaл.
белото под веждите не подхожда, курвенско е.
бих аз казала.
за нея е нужно нещо убито, нешто напомнящо на бежаво.
такова леко кафено бежово, нали знаеш кво имам предвид.
как мислиш ти а?
с лек светло син-зеленикав отенък, нали се сещаш.
и неколко светулки, ама такива загадки само, мъъъъънички а?
кво ше кажеш.
там горе да й подчертае кокълчетата на веждите дето ги нема, на чертичките й, да кажем.
за довечера де, не за по улицата.
веждите не си е косила от три дни най-малко.
и ги е направила такива тънки, че да прилича на неквa Милосърдна Сестра, некъв Харлекин или на неквa Лили Иванова.
не мислиш ли?
тва е което той най-мрази.
тези изкуствени рахитични чертички вместо вежди.
повече от три дни не й давам.
ебаси, тва било квото най-мразел.
виждаш ли как лъжат мъжетe а?
гледат само задниците и тва е.
и тези като него.
и те!
виде ли й сандалките?
ако е я издържи до утре ше я зема с мен.
ше й копя нови, да не се срамува добрата.
щом му е така на сърцето.
нали.
на него требва да му харесва, не на нас.
или.
фризурата е за реване.
ама яка здрава коса е.
требва само да я бутна под душа и готово.
ше му я избачкам такава дива и рошава, нали знаеш как си умира по таkива.
косата е най-малкия проблем.
като й гледам косата, и интимната й зона ще е готина
като за него.
ама не дива а фризирана, как се казваше фризурата дето така обичаше?
"бразилянска"? тази, като едно тесно прaвоъгълниче там?
бе да видим колко дни ше трае чудото, после ше я оправиме.
мое томове да разпрвям тука, фасцинират ме тези науки.
сичко се картира и сортира у мозъчето женско.
за секи случай.
знае ли чавек, м?
а тва е само лека скица на таксирането на външнте, неважните качества.
както те казваха, важно било само, да ме обича истински.
преставаш ли си братче, как я таксираха при сека дума, секо полу изречение?
и как се споглеждаха?
и при секо движение и при секи поглед към мeн.
там светваха червените лампички, включваха прожекторите на МАХ и я взимаха под лупа като некво насекомо в лабораторията.
че как ме поглежда, как си слага леко ръчичката на коленото ми и милиони такива важности, говорят томове, нали.
кухненските психоложки баткови, сладички.
мъ за моите мацки нещастни ми беше жал.
разбира се че ги подготвях за дискретната инвазия на фуриите, свекървенски.
мъ кое нормално сещество може да бъде само малко подготвено за тази инквизиция на прикритите жестове и погледчета?
а на мен ми викаха при сека.
страхотна е, Тигър.
къде ги намираш теа мацки бе.
поръчваш ги некъде с валута а?
ама сериозно, харесва ни.
и те гледа така нежно като пишкаща кравичка винаги.
обича те готината, нема грешка със сърничките.
кога ше ни доведеш следващата потенциално бременна, геройчо.
внимавай как ги поглеждаш само.
че те забремняват само след три минутки поглед.
нали знаеш.
нямaш шaнc, eргo изпoлзвaй гo
|
"Шaнтaжa" [re: PipilotaV.]
"Шaнтaжa"