Гордостта е другата крайност. Истинското самочувствие е вярното.
Не да се надцениш, не да се подцениш. Когато скачаш, трябва да имаш представа колко можеш. Така е в живота. Иначе става беля.

Да се гордея е силен израз. По-скоро знам какво мога и то е доста повече от моженето на средностатистическия гражданин. Но за да се гордея трябва да съм в нужда от такава емоция, тоест да съм се чувствал недооценен, та да компенсирам с гордости някакви. Дори да спася света от катаклизъм, като по филмите, това не е повод за гордост, а просто съдба. Човек расте, до безкрайност. По този път всеки ден ставаш все по-съвършен човек и продължаваш напред, към върха. Отминаваш много светове, ставаш дори като бог за тях и продължаваш към следващото ниво ...

Както вица за геймъра дето умрял и отишъл в Ада. След седмица Дявола отива при Бог и го моли - вземи го в Рая, Моля ти се ! Взе един тризъбец, изби всички дяволи и пита къде е изхода за следващото ниво ...


Ти сама си написала - вдигаща самочувствието тема - с какво се гордеете...
Нямай причина за проява на гордост, нямай повод за ниско самочувствие. Това е пътя.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите