Не знам дали съм имала луд късмет или просто съм се оказвала толкова смотана, че да не разбера, ако са ме вкарвали във филм. Опитвам да се сетя за някаква драма от приказки, в която да са ме турвали и не мога. А имай предвид, че предимно с жени съм работила. Дето казват, че в женски колектив е страшно. Ама не. Другият вариант е на хората да съм им дотолкова тотално безлична, че да не виждат смисъл да се занимават с мен. Не знам. Има и друго - става нещо, чувам нещо, отивам и питам. Даже само ако се съмнявам, питам. Имаме ли проблем или нямаме? Ако имаме, да се оправя веднага. Може би просто не се притеснявам излишно. Винаги броя, че някой с нещо може да се заблуди и гледам да изяснявам. Приела съм, че недоразумения се получават повече от глупост или от някаква заблуда, отколкото от чиста злоба. И така подхождам, ако се случи някакъв проблем. От десет минути разсъждавам може ли пък наистина да съм нямала такива грижи!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много упорито мисля! Стотици случки са можели да станат проблем, но не са. Някакъв документ изчезнал, на някой даден сбъркан аванс, друг ходил със служебната кола на село, събрали се пет човека и шушкат ли, шушкат, аз влизам и питам какъв е случаят. Винаги съм се чувствала недосегаема за разни каши, съседките дума накриво не могат да кажат за мен. Или няма кой да ми каже, щото знаят, че ще се изтръскам да изясня случая. Знам ли. Ти цялата трябва да седиш недосегаема, нямам идея как се тренира това, за да ти подскажа. Баси, сетих за голяма интрига! Свидетелствах на делото за развод на съседите от долния етаж /добре че споменах съседи, та да се сетя!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

/ В момент, в който обсъждаме кой кога се е нанесъл, кой какво е работил и с ремонти кой се е занимавал, адвокатката на господина ни в клин, ни в ръкав ме пита вярно ли е, че съм имала едногодишна интимна връзка със съпруга. Е те такава емоция нема! Вярвай ми! Все едно ме бяха пуснали гола по телевизията! Пълен шах! Това е съд братче, не е пред блока на пейката! Хаха, как се сетих.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това е истинска интрига! Не те знам от какво страдаш в момента, но я си представи тая случка! Как щеше да реагираш? С възмута или с пребережение? Аз бях бясна и в същото време знаеш ли какво? Мислех си - гледай го тоя простак, толкова ли нищо друго не можа да измисли, все едно ще си оправи живота, ако скара две жени, ама че тъпотия. Сигурно се чакаше от казаното да излезе някаква люта интрига, но всъщност нищо такова не стана. Ядосах се на глупостта, но не се разтревожих, че съм злепоставена. Ако А. повярва на него и сметне, че аз лъжа, значи не ме познава. Ако не ме познава за толкова години, значи нищо не губя. Те така разсъждавам. Може би е признак на високо самочувствие усещането, че нищо не може да ме засегне, но го имам. И доста помага, честна дума. Ако се бях държала като мишка и олеле, помощ, накисват ме, клюка... щяха да се оплескат нещата. Пък аз не. Може би така трябва да се държиш. Да ти личи, че хорската простотия ти е през таковата. Пардон.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите