Не е коректен този лаф. Има една приказка- за всеки влак си има пътници. Така е със ситуациите и хората- за всяка ситуация си има хора- такива, които ще ти помогнат и такива, които няма да ти помогнат.
Навсякъде около нас има човеци и ние не правим изключение също така- за едно ще сме в помощ, за друго ще сме пас. Просто не сме съвършенни. Но сме човеци. Е, не сме човеци с главно Ч, но все някой ден ще се научим и на това.
Пример да дам. Аз поради редица обстоятелства доста често посещавах/посещавам лекари- лична лекарка, ендокринолози и т.н.
Преди години попадах все на лекари дето ме гледаха като отворен портфейл. Оттървах се от средата, в която живея, и която индиректно ми беше насадила лошо отношение не към медицината, а към леракирет като хора. И се мина едно известно време и от там насетне аз оплаквания от лекарите нямам никакви- личната лекарка ме обича и сияе като ме види /а в началото беше голяма мъка с нея. все нещо я дразнех/, ендокриноложката също ме обича. И не преувеличавам, като го казвам. Просто им е писнало на хората от недоволни пациенти и вечно бутащи се пред кабинета и и вечно мрънкащи и оплакващи се. И като видят нормално отношение и си почиват. А като изключим потребителската такса- друго не са видели от мен. После ражданията- никога лекар не каза или намекна, че нещо трябва да му плащам. И никой не си претупа работата. Напротив. После лежане по болници- нямам никаква забележка към чистачките даже. Каквото могат правят. А какво се случва в болниците е ясно- ако не си в болки, се чудиш на коя кълка да полегнеш, ама да хванеш и да забършиш пода или да измиеш радиаторите от прахта - никоя жена не се сеща. А то си е занимавка и хич не тежи. Всички го правят вкъщи. Ама там- не. Та мисълта ми е- каквото очакваш- на това се натъкваш.
Но когато говоря тези случки с други познати и приятели- никой не ми вярва. Щото те се сблъскват челно със съвсем друго поведение.