|
Тема |
Re: Спомен! [re: Doctor Who] |
|
Автор |
!Valencia () |
|
Публикувано | 15.02.11 01:30 |
|
|
Различава ни различното ни ДНК, както би се изразил един клубар.
Тази история не ми носи нищо, освен доста пунктуационни грешки, от които се срамувам, но които ще продължавам да правя. И отново се държиш като психолог. Моментното настроение винаги има смисъл, но без да те обиждам, защо мислиш, че бих го споделила с теб?
---------------------------------------------------------------------------------------------------------
Но защо? Помогни ми. Защо мислиш, че я разказа, кое в нея е най-важното? Опитът или краят? С кое я запомни? Кое би искала аз например като я чета да почувствам или помисля? И защо ми е необходимо според теб да прочета точно тази история с точно този край, точно така образно предаден като картина?
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
Знам точно защо я разказах, но няма да споделям. Не знам дали опитът е най-важен или краят, защото не те разбирам. С какво я запомних не знам, но я свързвам с хубавото време по никое време. Бих искала да почувстваш това, което почувствах аз... без мисъл. Чувстваме със сърцата си- там няма мисъл. Не ти е необходимо да я прочетеш. Можеш да прочетеш една хубава книга (аз така правя), а образното предаване като картина е начин на изразяване.
Отговорих на всичките ти въпроси кратко и ясно. Започвай да ме анализираш!
П.П. Ти не отговори на много мои въпроси. Имам усещането, че съм на подсъдимата скамейка и само отговарям.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------
Редактирано от !Valencia на 15.02.11 01:55.
|
| |
|
|
|