|
Тема |
Re: Спомен! [re: !Valencia] |
|
Автор |
Doctor Who (Ентропия) |
|
Публикувано | 15.02.11 00:31 |
|
|
Точно, няма правилно и неправилно, а различно. Опитвам се да разбера какво ни различава. Иначе откровеността е нещото, което най-много ценя. Така че по тази логика споделяне е по-добре от несподеляне. Но не търся такива категории, както казваш черно-бели. Какво ти носи споделянето на тази история? Това е, което се опитвам да разбера. Пречистващо ли е? Приятно ли е по някакъв начин? И как може след като знаеш какъв е краят да напишеш такова начало?
Да, моментно настроение, но то винаги има смисъл. Няма такова нещо, което човек прави или казва без да има някакъв смисъл, който може да не е нарочен и целенасочен, но това не означава, че липсва.
И отново - никъде не съм казала, че е лошо. Или неправилно. Никъде не съм казала кое е по-добре. Това, че аз постъпвам различно, не значи, че определям моето поведение като по-добро. Не. В никакъв случай.
Иначе тъжните емоции са важни, да, да се научи човек да ги разпознава, понася, защото иначе като му се случи нещо и ще откачи... ако не се е тренирал най-добре с истории, приказки... ясно, че е полезно.
Но защо? Помогни ми. Защо мислиш, че я разказа, кое в нея е най-важното? Опитът или краят? С кое я запомни? Кое би искала аз например като я чета да почувствам или помисля? И защо ми е необходимо според теб да прочета точно тази история с точно този край, точно така образно предаден като картина?
...rude and not ginger...
Allons-y, Alonso
|
| |
|
|
|