първия апартамент си го купихме в Младост ІІІ. Много кофти избор.

Черешката на сладоледа на върха на айсберга беше някакъв идиот, синче на бивш партиен деятел, членче на най-прогресивната работническо-селска класа, настанено на синекурна длъжност в градския транспорт към трамваите.

Див пияница, купони едва ли не всеки ден, влачи в апартамента си всякакви боклуци от социалните низини, предимно от женски пол, ... Страшен тормоз.

Слизам за поредна вечер леко побеснял да му направя забележка, да намали тъпата чалга, той ми излиза с щанга от кола, говори несвързано, дори замахва.

Синът изплашен, слезнал след мен, стои на междуетажната площадка. Аз се изплъзнах от щангата и викнах на сина: "Донеси ми пистолета!" (Пистолетът е газов и принадлежи на сина (имаха няква банда в у-ще и му го купих), но работническо-селския пиян боклук това не го знае).

Да видиш как изтрезня за нула време. Малкият дохвърча на момента, сигурно е оставил пистолета в коридора, на последните стъпала го зареди, доста точна реплика на 9-мм Зиг Зауер, и ми го подава.

Не взех "пистолета". Само попитах тъпака класово-прогресивен да взема ли пистолета или сме се разбрали.

Разбрахме се.

На другия ден следобед отидох в стрелбището на "Герена". Наех си пистолет. и си купих мишена - лист хартия със силует на мъж.

И го разстрелях с три кутии от по 50 патрона. Десятката на мишената беше само стърчащи от девятката разни парцалки хартия, вкарах по 7-8 куршума в челото, устата, раменете, далака, черния дроб, стомаха. Специално изпатках един пълнител в ташаците...

При условие, че повечето градски престрелки стават от разстояние 5-7 м., постиженията ми от разстояние 16-17 м. би трябвало да са ясно послание.

и вечерта му я закачих мишената на вратата на апартамента. Със скоч.

Повече не съм имал проблеми с чалга от долния етаж. Тъпото копеле дори вече не се ебеше шумно.

Такива ми ти работи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ABe на 31.12.09 01:21.