Аррргхрррр, да съм безсилна пред нещо плюс да не се сещам какво да правя ми е най-гадният ужас. Ми доста пъти е било, но кратко. Миг /час-три до ден-два даже/ преди да избеснея, че няма пък да стане тая и бе аз да не съм някое мекотело и да хукна да правя нещо /или сто неща!:-)))/. После съвсем нанагорно се ядосвам на себе си как може така отвратително да съм се била вкиснала и ето ти още допълнителна енергия. Гняв и инат.

От детството си помня тежки моменти, не знам дали чувството е било точно отчаяние, но правех някакви беснотии, за да се отърва и все ставаше да ти кажа, изглежда системата още работи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако мога да си позволя да вмъкна - струва ми се, че не фактология на събития /като отговор на твоето "какво?"/, а усещането за малкост и слабост на себе си води до отчаяние. Но това си е извод по мен, разбира се.


Ти... имаш ли конкретна причина да питаш?

- - - -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите