|
Тема |
За [re: @@@] |
|
Автор |
Mandalay (empathy) |
|
Публикувано | 19.01.07 11:22 |
|
|
да дадеш трябва да имаш какво, този който няма нищо го избива на морал. Много ме кефят разни твърдения на хора които като нямали нишо били духовно извисени, не - те са просто неудачници които не могат да създадат нищо и прикриват неуспехите си с някакви празни приказки за морал, добро и зло и тн.
Не отричам че има нещо хубаво в това да направиш нещо доброволно в името на някаква кауза в която вярваш, както и че преди да започнеш да даваш е глупаво да питаш какво ще получиш.
Хубавото на моралните категории и ценности е че те не могат да бъдат еднозначно сравнени, оцененни и тн. Възприемането и оценката им е субективна и това е една много хлъзгава плоскост на която всеки може да си твърди каквото си иска - тоест да твърди че нещо е стойностно, а друго -не , без да може еднозначно да се кяже кое в варно и кое не.
От друга страна всеки "творчески" процес е свързан с някакви разходи които така или иначе някой трябва да покрие. И обикновенно това са така презрените "консуматори" под формата на спомосъществуватели, меценати, дарители, посносри и каквато думичка си харесаш.
Още по-отдруга страна когато някой прави нещо трябва да има публика, клинети и тн за труда му за които да е презназначен, които да го "консумират" иначе става изкуство заради самото изкуство.
И още една гледна точка - говориш за хора които са живели в друго общество където е имало някаква относителна стабилност и сигурност и можело да прекараш цял живот гледайки пъпа си. Сега "младите" живеят в общество на силна конкуренция и пред тях въпроса за себедоказване, реализациа и тн е много важем. В крайн смета парите са някакво мерило колко можеш и какви са ти способностите.
Драма няма. В крайна сметка както и в природата, така и в обществото движението е от там където има към там където няма. Важното е да има.
[image]http://tinyurl.com/y2k6jo[/image]
|
| |
|
|
|