Супер. Понеже много се интересувам от история на изкуството какво съм забелязал. Истински големите творци основно са живяли зле и са умрели в мизерия. Независимо дали са били художница музиканти склуптори. Театърът е разцъфтял в Англия след подкрепата на Елизабет. В Италия Медичите и част от папите били меценати и заради тях са се запазили много неща на художници и склуптори. И т.н и т.н. А у нас в момента се правят ужасаващи цапаници пишат се неверотно отвратителни музики прави се някакъв извратен ексхибиционизъм под гордото име "пърформанси" и изобщо се прави всичко което носи моментни пари. Но няма нито един който да може поне да рисува като някой от учениците на Леонардо Ботичели или Вермеер. Нито един да напише класическа музика. Пък за поезия и проза да не говорим. Могат вероятно но нито знаят как нито искат. И без опит преживявания и наглас просто не става. На концерта през декември италианците Micrologus точно показаха как се запазва хубавото живо. Ама те се занимават с това от 20 години. А у нас всяка що годи запяла народна песен се преквалифицира в чалгаджийка. Ми носи пари. Това е. Духовното настрани трябват и пържоли.

Не везёт, когда к тебе приходит смерть и, увидев тебя, судорожно начинает косить траву.