Ами сега не е като едно време работата да си я имаш и да си кюташ 30-40 годинки на нея, конкуренцията е огромна, никой няма особен избор, освен да си държи на интересите. Младите растат така, а по-големите се адаптират. Имам колежка, която сутрин е на лекции, следобед в офиса, вечер преглежда проекти, домашни, хапва и спи. Това е. На 20. Само отделен случай, но ето - един такъв млад човек най-малкото няма време за благородства и добрини. Не могат тепърва да бъдат възпитани да правят жертви за другите, 20-годишните към днес са били на по три през 90-та, повечето родители по това време са били хвърлени в паника и вкопчени да оцеляват, някои не са успели да си оправят живота и до сега, какъв друг пример да им дадат? Човещината съществува, просто в тоя ритъм трудно се забелязва.


- - - -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите