Сп. Икономист / Контакти / Споделено

Когато Европейският съюз се разшири на изток през май 2004 г., Великобритания бе единствената голяма страна, отворила своя пазар на труда за работниците от осемте нови членки от Източна Европа. Наред с Ирландия и Швеция тя се отказа от правото си да наложи ограничения, които можеха да траят до седем години.

На 24 октомври т. г. отворените врати на тази политика се затръшнаха пред България и Румъния, които се очакват в ЕС на 1 януари 2007 г. Вътрешният министър Джон Рийд обяви серия контролни мерки, имащи за цел да допуснат само малък брой работници имигранти от двете нови страни от съюза.

Повратът в британската политика бе загатнат още през август, когато министрите започнаха да правят силни намеци, че отношението към България и Румъния ще е различно. Промяната бе предшествана от смущаващо грешна прогноза, която правителството публикува, за това колко имигранти са се очаквали от Полша и останалите седем страни от Източна Европа, приети в ЕС през 2004 г. Лондон е предполагал, че притокът на работници ще наброява само 13 000 годишно до края на десетилетието. Но публикуваните през август числа показаха, че

427 000 имигранти от Източна Европа

са се регистрирали за работа във Великобритания между май 2004 г. и юни 2006 г. Имайки предвид работещите като самонаети, истинското число достига почти 600 000, разкри държавният министър за гражданството, имиграцията и националността Тони Макнълти.

Новите контролни механизми на правителството имат за цел главно да предотвратят

нискоквалифицирани българи и румънци да работят във Великобритания.

От тази група работници само 19 750 ще могат да работят в два отрасъла - селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост (а гражданите от страни извън ЕС вече няма да имат право да работят в тези сектори).

Малък брой висококвалифицирани служители

ще бъдат приветствани; а квалифицираните имигранти ще могат да бъдат наемани само ако имат разрешение за работа. Студентите ще имат право да работят на непълен работен ден.

Политиката на отворени врати може да е приключила, но остава открит въпросът доколко ефективни ще са новите контролни мерки за пазара на труда. Българите и румънците пак ще имат право да посещават Великобритания. Правителството не може да се опази от тях, ако работят като самонаети. Числата за имигрантите от първите осем страни от Източна Европа показват, че този фактор може да се окаже много голяма пролука в затръшнатата врата.

Работещите нелегално могат да бъдат глобявани до 1000 британски лири (1876 долара), а техните работодатели - 5000 лири. Рийд удвои също така парите за инспекции.

Дали тези санкции ще окажат влияние, може само да се гадае, имайки предвид колко трудно се контролира пазарът на труда. Съюзът на работниците в транспорта и общите работници се опасява, че "измамниците работодатели" ще предпочетат българите и румънците, тъй като те ще предложат "сплашена и смирена работна ръка" без никаква правна защита. Някои просто могат да се обявят за самонаети.

Българското и румънското правителство се засегнаха от контролните мерки. Проучване на Института за обществени и политически изследвания допуска, че повечето българи и румънци ще предпочетат да работят в средиземноморските страни, където много от техните съграждани вече имат работа.

Имиграционната вълна от Източна Европа оказа добро влияние върху икономиката. Правителството се безпокои от нарастващата съпротива срещу новодошлите. Едно от опасенията е, че те ще изтласкат британските неквалифицирани работници. Друго опасение е, че обременяват обществените услуги. Политиката надцака икономиката.