Дано у твоите родители съществува поне капка разум и интелигентност. По което виждам описано, смятам, че надеждата е адски минимална, защото си попаднала точно там, където съм аз. Мога само да съжалявам за теб. Нито ще получиш любов, нито подкрепа, даже напротив - ако не станеш крайно зла, ще носиш хомота им цял живот. И не преувеличавам въобще. Ако изобщо към някого в тоя живот съм способна да изпитвам омраза, то това са хората от собственото ми семейство. Не винаги, разбира се, но достатъчно често си пожелавам да не ги познавах. Бях омъжена десет години и с нокти и зъби, а на моменти даже с откровена грубиянщина и жестокост съм бранила съпруга си и дома си от майка ми и сестрите ми. Те не ме оставиха на мира никога през цялото това време. От година съм сама и буквално си спасявам живота, работя като луда, нямам време за нищо, а майка ми звъни, за да иска да я къносам! Или да се вдигна да говоря с шефа на сестра ми?! Или да й попълня там някъде някакъв документ! Докато не се изнеса от града или дори от държавата, уважение и любов от моите роднини няма да видя. Кръвта изобщо не заслужава уважение, не се лъжи да го вярваш! Бягай и се спасявай, това е абсолютно единственият начин. И се подготви да чуеш най-лошите думи за себе си. В началото ще има пътеки от любезност, но по-късно вече не. Тъжното е, че със сигурност имаш нужда от тях като твои най-близки хора, и ще се изкушаваш да правиш неща за тях... но обичта ти няма да издържи, колкото и да искаш. Дано са по-свестни от моите, но миличка, хората в зряла възраст просто не се променят. Късай и хвърляй, за да спечелиш собствения си живот. Тъжно е и много тежко, но ти заслужаваш да търсиш и да получаваш най-доброто за себе си. И не бъди сантиментална, излишно е. Ако те обичат и държат на теб, ще разберат. Ако не - майната им. Без извинение. Успех.



- - - - -
Ако искаш да разсмееш Господ,
кажи му, че си имаш планове.