Искам да те имам целия.
Да са мои
всичките двадесет и четири часа
в твоето денонощие.
Аз да срещам първия ти поглед
сутринта.
Мен да парят със възторг и страх
мислите, пред друга неизречени.
Да въставам срещу твойта упоритост –
и като след бой да се предам
на победителя.
Искам да те имам целия.
Все едно
дали си винаги със мене.
Все едно дали се срещаме набързо, в кратък миг
(като облаци в безкрайното небе,
от чието срещане светкавица се ражда).
Все едно –
стига, като се погледнем,
да се видим чак до дън душа;
и като сме така далече,
че съм цялата тъга и пустота –
да те нося в себе си
като сърце туптящо
и да знам,
че си изпълнен с мен
като със слънце.
И когато ме целунеш
с устни сухи и горещи –
да се завърти вселената
и да изгоря на пепел.
Много ли те искам?
- По-малко не мога.

Ст.Пенчева

Редактирано от balbuchka на 20.02.06 20:54.