и пеша съм вървяла.

не се сърдя за нищо. собствения свят не винаги зависи от самия човек. разбирането за собствен свят зависи от възпитанието . няма човек който да се е възпитавал сам , възпитават го и му дават пример за това какво значи собствен свят - всеки е възпитан различно. аз по един начин, ти по друг.
не мисля че трябва да ти описвам конкретната ситуация за да стане ясно че друга възможност е нямало.

случвало ли се е при теб човеци да са обективно обстоятелство . човеци да се набъркат в живота ти така че да не може да се отървеш от тях каквото и да правиш. не говоря за родители, братя сестри . говоря за роднини и чужди хора с който си вързан и няма как да отстраниш за да не се намесват в живота си - просто са обективно обстоятелство. за такава намеса в собствения живот говоря - хем от хора, хем обективна.

мислиш ли че не съм опитала всичко . снежната буря- да, но ако сезонът се окаже прекалено дълъг. снежната буря е обективно препядствие и не те пита кога да свърши. ти би ли издържала в снежна буря с години- защото аз това правя - като пестя от отопление поради високата цена на ел.енергията , човек не може да изхарчи повече отколкото е изкарал / това не го разбирай буквално / . скоро една психоложка се опита да ме убеди че винаги имало избор и алтернативи. след опредлено време в спор се въоръжих с търпение, описах и ситуациите и я питах тя какво щеше да направи на мое място . знаеш ли какво ми отговори - не знам, не мога да ти дам съвет, не съм била в ситуациите и нямам представа как щях виждам нещата . не можа да ми каже как би се справила и с обективните препядствия. въпреки всичко продължи да повтаря че алтернативи винаги имало . да - има, на теория всичко има. стигне ли се до реална приложимост на съветите - следва мълчание. в един момент реши че трябвало да си намеря друг смисъл - това направо ме накара да се замисля човек ли имам насреща си или нещо друго , лишено от човешина.

и победи имам- не ме радват , не са сладки горчат ми много - защото победих след като ми беше все едно дали ще победя или не , след години борба въпреки всичко. това изпитвала ли си го - на мен ми се случва не един път. затова казвам - по-добре никога отколкото късно, защо ти е нещо когато няма да му се зарадваш, когато толкова се е бавило че на теб ти е станало все едно дали ще се случи някога.

и желание съм имала и съм рискувала - поемала съм рискове който малко жени биха поели . познавам се - и не харесвам това което виждам. не искам да съм това което станах.

не се предавам Калински, аз съм се отказала . уморих се да се боря и със себе си , стига толкова. а да тръгна пеша отново - имам 'рани по краката' и не мога да вървя пеша .

няма мотивациятя която ми трябва и не виждам как да си я осигуря - това е проблема. не виждам решение и ми е все едно дали ще полетя в пропастта или ще умра от глад в тунела.


Вчера е история, утре е мистерия, днес е подарък .