не тръгнеш пеша?
Много познато ми звучи това, което описваш.
Може да се подразниш, но ще ти кажа в прав текст, че да не завъртиш един собствен свят около себе си, ти е грешката.
Приемам, че човек, ако наистина иска да се самоубие, има правото да го направи. Животът си е негов. Ако има близки хора, може би правото не е толкова абсолютно. Но изборът си е негов. Само че! Винаги може да се самоубиеш. Защо да не опиташ още нещо и след това може да се самоубиеш. Винаги може да го направиш. Т.е. нищо не губиш, пробвайки нещо, знаейки, че би сложил край по всяко време, щом си стигнал до убеждението за това.
Мисля следното нещо - не им казвай на тях да се махнат, махни се ти. Не ги карай да правят нещо. А го направи ти. В обстоятелствата такива, каквито са обективни.
Ужасната снежна буря е най-оптимистичното препятствие, защото си сигурен, че е сезонно!
По-трудно е с обстоятелство, с което не си сигурен и не си наясно. Трябват много силно желание и действие на риск. Но пък това е предизвикателство, в което може да опознаеш себе си и победата да ти е по-сладка.
Няма да се предаваш! Защото предаваш себе си, нищо друго