какво е, важно е да схванеш принципа. От там нататък всеки частен случай е пример на принципа. Това важи за всичко. И за личния ти живот, и за професионалния ти живот, и за общата ти култура. Когато те учат в училище, когато ти предаваш работата, когато например напускаш, пак е важно да се схване общия принцип.
И принципът според мен е следният - когато си уморен - почиваш, нищо не правиш, събираш сили, когато си пълен с енергия - действаш, сам или с друг, зависи от наличността.
В твоята приказка, ако се почувствам изгубена, ще поспра, ще поседя, може и да порисувам по стените на тунела, докато събера мислите си през това време и тогава е ясно какво искам да направя или какво ще направя, ако дотогава не са съобщили по новините за случката или мои приятели не са ме потърсили, или аз не съм звъннала по телефона вече. Но ако нямам никаква връзка със света, значи ще действам сама и ще правя това, което аз преценя, имайки предвид само себе си. Например ще заключа колата и ще тръгна пеша. Това е само 1 пример. Представи си, че реша момента за прекрасен да полетя с колата си над проспастта, за последно. Зависи какво аз ще реша, че искам с цялото си претегляне, преценяване и убеждение, на което съм способна, докато се събирам. И трябва да ти кажа, че действието с имане предвид само себе си е най-лесното действие, по-трудно е, когато не си сам, има куп взаимовръзки тогава, които, когато си сам, просто ги няма и е по-просто
Аз специално се ръководя от вътрешното си чувство, от собственото си желание според условията, в които съм. Т.е. във всички условия мога да разграничавам какви са моите желания или с променянето на условията, мога да дефинирам възможностите си. Разбираш ли?
А при теб как е?
Изглежда сякаш всичко наоколо трябва да се грижи за теб и да се чупи така, че всичко наоколо да ти пасне на теб, щото иначе ще се самоубиеш или поне ще изкрещиш. Друго не може ли да поискаш? Или друго няма ли право да бъде?