Пиша защото изпитвам неописуема болка , имам чуството че ще умра нещо ме разкъсва отвътре не мога да издържа на тази болка мисля че тук е е динственото място на което ще се почуствам по-добре защото вие не ме познавате И не ме мразите , не сте лицемерни И подли а аз се нуждая само от малко искренност И разбиране наистина имам нужда ,,,
Защо хората са толкова злобни И лицемерни защо изпитват само омраза? Няма ли вече ценности няма ли малко култура И съвест или само аз съм зобиколена само от такива? Нямам приятели И това не е най-лошото постепенно хората си проличават не съжалявам че не се познавам вече с тях защото сам разбрала какви са , съжалявам И не мога да преживея това че не ме оставят намира, толкова смешно ще ви се види,,,бях почти успяла да не ми пука дане ме интересува какво говорят за мен,,,днес разбрах как последната от моите “приятелки” се изказва за мен с невероятна злоба , измислици И какво ли още не ..това не трябваше ли да бъде в училище ---не в релния живот на зрелите хора??? Единственото което искам е да не чувам И да не ме интересува какво говорят или мислят хората ..самотна сам но го предпочитам пред такива хора до себе си единствения проблем е че не мога да преодолея това да не ми пука , ..непрекъснато злобните приказки за мен за мъжът ми измислиците които са достойни за филм фантастика??? Кажете ми каква нагласа трябва да имам за да го преживея за да не ми пука за да не обръщам внимание И да не се страхувам от злобата на хората??? Имам хубав и нормален жиивот , не зная дали е завист защото някой е неуспял в живота или защото е сам? не зная но това не е ли подло не е ли отвратително ? не зная наистина имам нужда от няколко думи чуствам се толкова сама И уязвима от хорската злоба И от всичко ………как да го преодолея аз се разболявам от това изяжда ме

Това по повод, че мразя латиницата. Неудобна и затормозяваща за четене.

По темата : Не си мисли, че си открила Америка. Има едностранни процеси, но отношението на околните към самата теб не са сред тях. Не хвърлям вина. Само думи. Ти ги мисли, приемай или отхвърляй. Все ми е тая. Та, вско действие е следствие на нещо си, но то не търси непременно продиводействие. Не е и нужно. Достатъчно противодействие е и самото ти съществуване в Този, да, същия свят, който твърдиш, че не понасяш. От хората не можеш да избягаш. От самотата в теб, също. Да ти казвам, че си интроверт без да те познавам е равностойно на това да заявя със що-годе ясно съзнание, че си хомосексуална. Това са простотии! Ако искаш промяна - Експериментирай. Със хората. Провокирай. Доближавай се до тях. Искай ги, отричай ги. Показвай им го... Усмихвай им се. Или се скрий в черупката си. Пари и секс - 21ви век... 21 грама...

НЕУДОБНО МИ Е - СЛЕДОВАТЕЛНО ЖИВЕЯ ;)