не се опитвам да те променя. просто ти показвам, как ще те натиквам в земята всеки път, когато отговориш високомерно в клуб, в който и аз пиша и чета. така поддържам форма. не че си особено интересен или равностоен противник, но за момента ставаш.



И вече разбрах за какво ти не ставаш.
Не само живееш под постоянна мъка да си нещо, дето не си
Искаш да го прожектираш върху друг, неможенето !
Търсенето и ненамирането
Лутането и загубването
Целият свят посивява
и се загубва.
Щото нямаш мечта,
голяма колкото еВау

Не си само ти, споко
И когато прочетеш истината, за пореден път написана от мен
в този клуб или другаде
знаеш че мърдане оттам няма.

Отново си самотен, безпътен и без надежда.
Вече дори не те съжалявам.
Започва да става забавно.
Но и това се търсеше.