разбирам мнението ти, но ми се иска да ги разделя нещата, т.е. да ги изчистя, защото някак се омесват в разговора ни. преливат се и се губи отстрани нишката не знам дали ще е по-ясно, но ще опитам :)

Препрочетох си мнението, да видя каква нишка се прелива и губи, но не открих нищо. Много ясно съм се изказал. Дали защото аз си се разбирам най-добре?

"изразът - вечния студент за повечето хора съдържа предимно негативния му смисъл. не възразявам, че има такъв, а по-скоро се опитах да го представя в друга светлина,"
Друга светлина няма а и не за повечето хора. За всички трезво мислещи. Вечният студен го съпоставям с "Юнакът що бозал 25 години". Губене на време! От това колко знания натрупваш в главата си - никой не печели нищо. Когато тези знания биват приложени на практика, едва тогава печалбата започва, както за индивида, така и за обществото. До тогава - НИЩО!

Учиш до 25 годишна възраст! Научаваш достатъчно за да започнеш работа а със започването на работа започва и голямото учене. Нищо не те учи по-добре от практиката! Добави и факта, че като 25 годишен кипиш от енергия и желание да се докажеш. И всички започват да печелят. Младежът, компанията за която работи, клиентите на компанията, градът в който работи, държавата! Всички!

Няма оправдание за учене повече от пет години! Няма! Всичко останало е заблуда и мандахерцане.

Може би трябваше да спомена, че моята работна практика е преминала в САЩ, където времето е пари и е грехота да се губи.
Работил съм и в България до 26 годишна възраст, но освен за непродуктивност и губене на време в празни приказки, друго не си спомням.

" т.е. от позицията на години учене и студенстване за все по голямо придобиване и обогатяване на теоретични знания и усъвършенстване, като не изключвам полагането на някаква форма на труд през това време. тя може да бъде както физическа така също и умствена, нали :) и печалбата от един приет проект и реализацията му да бъде много по-висока от сбора на едногодишна заплата."
Позиция на години учене и студенстване е позиция за губене на време. Теоретичните знания са си теоретични и нищо повече. Ако говориме за допълнение към петте години, значи вместо да печелиш вече, ти продължаваш да губиш пари и време. И недей да говориш за "някаква форма на труд". Вместо това трябва да говориш за труд и може би някаква форма да допълнително обучение. Обучението не е форма на препитание. Заплатеният труд е. А усъвършенстването не става в класна стая. Става на работно място.

Написаното по-надолу изобщо не ми харесва и не виждам никаква положителна перспектива. Чета за финансиране (допълнително харчене) от организация или държава. Ама да не си мислите, че тия финансирания са без пари??? Ами нали в даден момент тия финансирания ще трябва да бъдат върнати с лихва. Или не! Ако не мислиш за връщане на парите, разбирам ти мисленето. Цял народ за това си мисли. Как да вземе пари от някъде без да трябва да ги връща. Народопсихология! А парите откъде? А? От къде?

" ... естествено ако си наясно, че точно това ти трябва, че имаш шансовете, че можеш да си го позволиш, че след време има възможност да я реализираш успешно и това ще донесе дивиденти и тн.."
Тия работи никога не са ясни предварително! Едно мислиш, друго става. А парите са похарчени вече. Ами сега ... !

"... нямах предвид програмите, които се създават вследствие една приета социална политика на самата организация за образование и обучение на персонала и (за придобиване на някаква квалификация, умения или компетентност) независимо дали са финансирани от нея или с пари отвън BG, която е част от онова продължаващо образов.. и тн. през целия живот
а онези по университетите, при които се придобива нова специалност, след завършване на висше образование.
Не мога да не отбележа тенденциата да се мисли за пари падащи от някъде, ей така, отгоре или "пари отвън БГ". И още по-лошото - "при което се придобива нова специалност, след завършване на висше образование". Боже Господи, какъв народ! Паразит до паразит. За какво ти е нова специалност??? Нали току-що си завършила висше. Ми започни да работиш бе!!! Или какво сега, още пет години за новата специалност. А след това? Още пет години за трета? А кой ще те храни през това време? Изобщо кога правиш сметка да започнеш работа? Правиш ли сметка изобщо?

(пак независимо дали те е финансирала организацията, световната банка, примерно или е на собствени разноски)
Е как ще е НЕЗАВИСИМО? Ей това не мога да разбера. Как било независимо дали ще бъде на собствени разноски или на чужди. И откъде на къде на чужди? Примерно мои. Откъде на къде ще те финансирам аз или който и да било друг? Нали за да ти дам пари, трябва да съм сигурен, че ще си ги върна с печалба. А от теб каква печалба? Кога?
Собствени разноски. Защо изобщо имаш очи да говориш за собствени разноски, след като цял живот си била на разноските на някой друг. И ето, станала си на 25 години, току-що си завършила с триста зора висше образование и искаш да продължиш да учиш за друга специалност. Защо по начало си започвала да учиш първата специалност, след като не я искаш нея а искаш да учиш за друга?

"тази специалност впоследствие може да ти даде възможност за започване на нова работа с друга професия от досегашната. или просто да подпомогне в момента реализирането на тази ти в момента, в посока - достигане на по-висока длъжност в йерархията (по височината на професионалната и кариерна спирала) или разширяване на възможностите, която предлага самата професия по хоризонтала и в периферията."
И какво сега? Току-що завършената първа специалност е било напразно губене на време и започването на новата щяло да даде впоследствие възможност за нова работа с друга професия. Е браво бе! Захвърлихме първата специалност за да започнем втора. Ами ако възможността се изпари. Ако след втората специалност няма никаква възможност? А вече сме загубили времето и парите, вместо да работим първата специалност и да ги печелим. Заемите са се натрупали, лихвите също. Или, чакай, как беше, парите идваха без пари и без да трябва да ги връщаме. Така ли беше?
Извинявай за сарказъма, но не мога да се въздържа.
И колко време правиш сметка да се обучаваш, тежейки на рамената на някой друг? Рамена = пари. Друг = баща, майка, държава, организация, отвън БГ и др.

и единия и другия вариант се включват в това непрекъснато, продължаващо образов..и тн. през целия живот, за което говорех
един вид "вечния" учещ, обучаван, студент
и не е някаква модна тенденция, а осъзната необходимост в политиката (фирмена, държавна) както за заети, така и за незаети лица. в полза не само на самите тях, но и на икономиката на страната и изобщо за държавата
друг е въпроса как се планира, регулира, осъществява, финансира и контролира.
Нито единият, нито другият вариант струват пукната пара. Само и само да се сдобиеш с пари прибягваш към "необходимост в политиката (фирмена, държавна) както за заети, така и за незаети лица в полза ... " Дрън-дрън. В полза на самата теб и никой друг. Все визираш някой да ти плаща а ти да учиш, само и само да не работиш. Ей тъй ги виждам нещата.

Чувам как си казваш, също като ЧеНе-то, този изкуфял старец за нищо не става вече. Толкова е изостанал от нас младите и днешните времена!
На което ще отвърна, не аз съм изостанал от вас младите и днешните времена а вие младите и днешните времена сте изостанали от мен.

За да не съм голословен, ето ти малко данни. В Америка отидох на 26 годишна възраст. Имам средно образование. Започнах работа веднага. Не съм прекъсвал дори по болест. Самообразовах се, без да губя излишно време по университети. След 15 години работа за компанията, бях преквалифициран като инженер. Работих като такъв още 9 години. Станах на 50 когато реших, че съм спестил достатъчно пари за да престана да работя. Същата година се върнаха в България (1994г). Компанията за която работих на няколко пъти ме вика да помагам, изпращайки ме командировки по разни места. Последната ми командировка беше до Москва, за три месеца, от края на Ноември 2001, до края на февруари 2002.
А на този адрес са доказателствата, за това как е протичал животът ми до сега.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите