знаеш ли, приятелко...мисля че той е прав. и мен ме беше страх. казах й..коте страх ме е да не те загубя..страх ме..виждах всичко, което става около мен..а тя ме гушна и ми каза - недей, беб, аз винаги ще бъда до теб...ти ми даде любовта..ти ми даде всичко. след 2 часа ме заряза...след още броени часове разбрах, че всъщност пръст в цялата тая работа и моята велика най-добра приятелка...и двете уж ме обичаха..уж не можеха без мен..а какво стана сега..сега аз пак съм сама..загубила вече вяра и надежда във всичко..и във всеки...вече нищо няма смисъл..така е от 3 дена..а още колко има всеки ден да се будя със сълзи на очи..и да лягам с тях. болката от това предателство не може да бъде заличена от нищо и от никого...нечовешко е повярвай ми...нечовешко...а те двете..не са хора...............

приятелят ти е прав...

а може всичко да е един сън и последните 3 дена да не са истински...защото мамка му..всичко беше повече от перфектно...всички виждаха колко много се обичаме...всички я гледахе като звезда сред всички останали невзрачни...и аз се дразнех, а тя казваше...те ти завиждат, мило..завиждат за това, което никога няма да имат...
беше ме страх...бях права за всичко...виждах погледа..действията..думите на най-добрата приятелка...и какво направи тя...отне ми я..отне ми живота, отне ми най-скъпоценното нещо...единствения човек, който съм обичала така...как успя..защо..с каква цел..не знам...не ми се мисли..толкова си блъскам главата последните дни...и до отговор не стигам...
не знам как да забравя..не знам как да си избия любовта от главата..и сърцето..защото душа вече нямам...нямам.......