А ние с теб... какво сме?!
Прашинка от вечноста, забила се в окото на някой случаен минувач, опитващ се живото ни желание за безкрайни кръгозори да убие... и търка ли, търка... Ще позволиш ли да успее той, убивайки теб в мига ти!?... Аз не бих! Едно ще му попреча, а друго сама ще му покажа...и нека през мен да погледне... ако може... а прашинките се трупат... с тях световете, откъснат стрък... отдавна мъртав в хербарии превъплатен сега... красив или отблъскващ със студената си... все някъде там...
Безкрайноста на края...
Вярно... често го повтарям, че и вярвам... Нима Край има, нима не е поредната илюзия на сетивата?!... Потребна ни е... тук сега... на друго място, в друго време... и все е жива, и никой не може да я убие... Моя - едва ли... Едно се руши, друго се гради в безкрай... и светът в безпир се върти... не спира... около себе си, около теб... и ти в него... Опитоми го, ако можеш... накарай го да спре... Можеш ли!?
А смелоста... толкова относително понятие... смело крачиш в деня си... Сега! а утре...!?
Ненадейно и сопнатнно... смел ли си - отдай се и стани в миналото си... глуповат ли си - отречи... настоящ ли си, кажи: Миналото - Мина, бъдещето - Не!
Смела и дръзка съм в света си... в чуждия - кретам от страхове обладана... И едничко нещо ми остава... Време е всеки в своя собствен път да се завърне... аз моя го имам и знам - работно време няма!
Все по пътя... В световете... Огледален образ... Мой или Твой беше...
Все по пътя...

НЕУДОБНО МИ Е - СЛЕДОВАТЕЛНО ЖИВЕЯ ;)

Редактирано от Hanibal_Lektar на 17.02.04 15:08.