Полския шаек от старото КП?
И Монголците могат да праят индиянски пушечни знаци - ако ИСКАТ.
Та всеки да ги разбере. Тва да не е неква седянка на баба ти Цонка от Копривщица?

И са, всички които не знаят английски са преебавани така у свето, като БеГето? 70 години? Ае!!

Що мешаш Посланници, "слуги на народа" -> тва е дифиницията на Бисмарк за чиновник - себе си дефинираше като "чиновник" - "служа на народа..."
...с политици на некви върхушки? Чиновници казват кУравите неща...които им казват политиците да казват...те праят после прес-конференциите..след бруталностите..след базара, след като е станала далаверата..

А дипломати - посланници- това им е квалификацията - ако не знае няколко езика не биде назначен...така е и в Того/извън Африка...кво ми разпраяш тука..

От както съществувам - е БГ посолство опастност за мен. Би значело да ме умаламасат с некво чадърче и да ме върнат у Беляне - за радост на гладните прасета у подготвената кошарка там...

Даже и след Горбачов ме пазеха руснаците там - страхуваха се да не ме гепят некви българи и да изчезна - не че съм толкова важен...ама не исках да ходя там години..та мноо полит въпрос стана преди да отида...

Езикови гимнназии...
Майка ми нямаше БГ абитура. Завършила е немска гимназия и френски колеж.
Докато почина се събираха съучениците й тук. Всички бяха деца на германски, австрийски или щвейцарски посланици или БГ дипломати или на такива като дядо ми. 90% беха на запад. От 40 години. И техния класен учител, германец, живееше тук наблизо при нас. Затва правеха и срещите тук наблизо. Той живееше в Шварц Валд - като студент си карах ефтино ски там. И състуденти водех...само се карахме с майка ми..щото като преспиват 5-6 души при един 70 годишен сам живеещ старец...после си има мноо работа човека..ама той ни се радваше и искаше да му обещаваме че пак ще дойдем...

Един беше предствител във ФИФА за БГ /в Щвейцария/..ама докато не требваше да се врьща...после си остана във ФИФА...ама не за БГ, друга беше Асистент..абе..а един беше оперен певец...не ми идва името му сега..ама той напрай най-големо главоболие на майка ми..

Беше в болница още, бяха и отрязали първата гърда, и им писа че не може да дойде на срещата. Той в Ню-Йорк...изпраща пари на болницата без да я пита - за частна линейка която да я закара там и сестра да се грижи за нея. Майка ми ми се обажда и ми плаче по телефона...кво да правя..не мога да пиша да се обаждам, не е по силите ми..не искам да ги обиждам....беше психически и физически даун....една седмица след операцията...та аз телефонирах...писах..готини хора са всичи....

Накрая - и майка ми там беше - с линейка и без сестра - един месец по-късно беше срещата. Аз й платих линейката /и втората гърда си отиде/. Нооо...две седмици по-късно идва една сума на моето конто - от всички събрана - с молба да приема жеста. Това си било тяхна работа и радост.. и аз не съм разбирал кво са класни другарчета ...и че тва е мноо важно за тях... такива обяснения.....

Езикови гимназии, маце..ама друго поколение.
Живяли са и преди 9-ти, и което е по-важно...родителте които са го възпитавали не са живяли в страх и не са били маниполирани....

Затва беше и на времето така у БГ-то ..до 60-те.
Всички интелигентни хора с езикови - не получават работа.
Някъде по 60-те почнаха да ги ТЪРСЯТ..видяха че с обущари нищо не стаа.
Нема дисцплина, нема чувство за работа, за отговорност - той си е възпитаван "мижи да те лажем". И почнаха да търсят немска Гиманазия, Американски, Френски Колеж. Нема да верваш - имаше обяви у "Работническо Дело" и подобни. Пулеха се хората. Преди тва си криеха дипломете, са ги търсят и им предлагат особености

нямаш шанс - използвай го

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите