В известен смисъл, интернет скъси времето ми за информиране стохиляди пъти, а с времето - подрежда аргументацията ми по уникален начин.
Избирам си четиво, музика, филми и софт по препоръки от форуми, които сканирам дневно. Дори не се налага да излизам. Накъдето се озърна, наоколо стои включена машина и точи от мрежата онова, което ме ползва моментно.

Мога ли обаче да правя избор ?
И не стават ли предпочитанията ми все по-"безгрешни", както в онзи цитат от темата на Ангел ?

Пряката демокрация ме плаши, когато дойде реч за различно от моето поколение. Оказва се, 4еНе вярвам в избора на поколението на сестра си (управляващото) и не съм готова да дам глас на това на майка си (дето в момента под някаква форма данъчно издържам).
Тези хора са толкова далеч от мен и мрежата, че аргументите ни се разминават като линейките на Марс.

Ако не намерим някакъв компромисен език, дето взема интернет предвид, така шоково ще се разминем (а моето поколение е малцинство откъм количество), че скоро дебатиращо общество няма да има.

Как е тук ?
Цената на услугата пада поголовно. Хардуерът се продава и в супермаркетите. Да си имаш клуб е повече от ок. Медията е посланието (какво клише, но няма как). Освен политически избор, всеки друг е онлайн : от кисело мляко до учебна програма на хлапето.

Веднъж една лейка от Сиатъл ми писа, че ако сме имали интернет преди Студената война не е щяла да продължи петдесет години.. и аз се съгласих.

Това че имаме мрежата прави ли ни по-добри в избора си ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите