Коментирах постъпката на Дренников в случая. А родителите - не знам какво да кажа. Гледам ги дават интервюта по телевизията. Някой обяснил ли е защо са се отказали от съд? Видях онова девойче (на 15?), което каза, че няма да спре, а родителите... Не знам, не съм им ядосана или нещо, както ти си възмутен. За себе си само мога да предполагам, че не бих постъпила така. Просто... гадно ми идва това - най-близките се почернят, закопват и... нищо не правят. А те са хора, чиято дума би имала тежест в предпазването на всички други деца. Не искам да ми се налага да разбирам положението им, но все си мисля, че въпреки мъката, бездействието им е егоистично.



- - - -
Сарказмът е братовчед на гнева.