Са ми натисна една такава раждясала струна.

Начи старио Гетсби.
Живурка си весело с едно още по-весело маце.
Ама мацето нещо му омръзна да е весело. Цела седмица.
И някъде към неделя, щото там някъде е краят на седмицата, писват и на на-търпеливият Гетсби кисели мацета. И Гетсби говори на киселото маце: Глей са маце. Като си кисело, не прайш кеф. Като не прайш кеф, Гетсби отива да си купи цигари.

И така тръгна Гетсби да си копува цигари. Ама вместо да вземе колата, взе та взе Буса. Този с който се разхожда по свето и си спи у него. И си готви и си боцка в него. И други работи си први там, ама са да не ставаме порти. И като забеляза, че освен да събрка превозното средтво, го е накарало провидението да си вземе и любимото куче, си каза Гетсби: Аха, тук говорят боговете, на разбираем за Гетсби език.

И като разбра Гетсби езика на боговете, почна да им следва пътищата. А те беха оплетени ти казвам. Та подпали той возилото, натовари Кучо и потегли. Копува си цигари осем месеца. Ама не че е напуснал мацето. Напротив. Колкото по-далече стигаше, толкова по си го обичкаше. И мацето не го изостави - щот си познаваше Гетсби, нали. Не моеш да се влюбиш у Фърчило и после да кажеш, ми напускам го шот се оказа че е Фърчило, нали?

Та 8 месаца са дълго време за описване у тоя къс живот.
Ама три месеца беха у чукарите на Сицилия. Опитомявах овчарчета с Лупари. Нали знаеш, к'о е Лупара? Та си стрелях с техните - а тва не е малко. Никой не мое да я пипа. Свещенна работа е Лупарата. Учех кучо да лови риба у поточета. Мноо ми се смееха - ама се научи добичето. И спреха да се смеят. После требваше да уча техните овчарки.

Сички назначени при мафията. Аз си спим с кучо сам там по дивотийте, никой не ни закача. Ми кой закача луди бе? И мафията не. Даже и цигарите не ми крадеха. После, при 5-тото село..забелязвам сички нещо мнооо любезни. И като се изежи некъв у селското кръчме, става един..а те там не говорят...седят си, поркат си и викат от време навреме "ъХм", "Мда"..и такива. Та става един, хваща го за ръкава..излизат и пак влизат. Сядат си на масата и: "Хммм", "Мдаа"..

Докато чатнах, че първото овчарче е дало некъв сигнал у околията, "тоя е неприкосновен". ...та скучно почна да стаа...

..Сицилия беше на края на 8-те месеца и затва почнах да се сещам за мацето.
И обърнах автобусчето наобратно. Да ме кара за на вкъщи. Ама реших да донеса нещо истинско от Сицилията за мацето. Шото то беше 3 пъти с мен у Сицилията, ама се страхуваше да го водим у Балкана. Се на крайбрежието при карабиниерите искаше.

А у Сицилията са-най интересни грънците. Известни са. Всеки 5 километра неква махла с 5 къщи. И те си имат други специфични грънци. Почти като махлите у Родопите с техните черги.

Та копувам на мацката грънци за миене. Такива кана и легенче. Ама е забранено да плащам. Мафия. Та натоварвам багажника на Буса със грънци за мацката. /Имаше си и багажник на покриво за цели като Мароко и подобни. За туби с вода, бензин и бира/. Цел ден си играем да ги опаковаме с тонове амбалажна хартия. Да не се трошат по чукарите. Че ние пътуваме по некви козешки пътечки, не по килимчета. А тея занимания най-обичам. Като поръчам нещо по нета, и пристигне нещо грешно не го врашам, а го хвърлям. Баси мангизите. За мангизи не стаам на опаковач. Та опаковахме..мноо..и дълго. И всеки ден пет пъти проверявам трошливата стока. И като се качих на еднин швейцарски Аутобан, си викам..са нема к'о повече да поглеждам грънците. Оттук нататък е гладко.

Като спря да ме целува мацето, иска да види к'о носи Дедо Мраз от юга.
И к'о да видим. От петнайсет-двайсет чифта грънци за измиФки на мацки останали само два. Ама не на чифт. Само два легена от грънци. Ама без кани. И как да се плиска така мацката? Без кана?М?

Баси гладките Аутобани, баси.
Да си наглеждаш грънцие най-вече по гладки Аутобани, 4еНе. Гладки са само на пръв поглед, за омаламасване. Като стане гладко, почва да фнимава старио Гетсби. Опит.

локарината е на грънци - още въпроси?