Ще ти кажа как ми се струва, че е:

Мислех, че реалността е една. Нещо като общовалидна. Защото така са ме учили - това е редно, онова, не е, така правят хората в дадена ситуация, а друго не трябва да правят. Да, обаче, взех да пораствам. Нещо в тази картинка не пасваше. Не ми допадаше, не се чувствах комфортно със себе си по общоприетия начин... В един момент установих, че има връзка между решенията, които взимам за себе си и как това влияе на т.нар. мой живот. Зачудих се, ако ние можем съзнателно да влияем на обстоятелствата и сме един вид отговорни за това, което ни се случва, тогава какво всъщност е реално - теорията за общовалидната реалност не издържа. Остана сама да определя ценностите и валидностите. Осъзнах също, че така се вписвах в категория "нереално" за много други хора... А сега накъде? Реших, че няма нищо лошо в това да страдам от нереалността на своята реалност щом съм вярна на ценностите си. Дали не греша? И не е ли това "доброволен аутсайдер"?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите