По тоя повод мога само да споделя, че днес слизах с колата от едно място, дето поначало мислех да не го катеря, но друг човек ми я качи нагоре и си тръгна, та понеже после все пак трябваше и да се приберем, нали, просто... слязоооох-хъх. Няма да кажа дали ме беше страх - камънаци, прашоляци, дупки и дере, мерси. Ама - неволя:-)) Та и по твоя въпрос - нали знаеш какво казват хората - не е смел този, който не се страхува, а този, който прави нещата въпреки страха си. Или поне нещо такова си ломотех наум, докато небрежно успокоявах майка ми по нанадолнището.

От балкон на десетия етаж не поглеждаш ли? В смисъл - за такъв страх ли става дума?

"Никога не обяснявай. Пред приятели не се налага, а враговете няма да повярват."