Забелязала съм, че фенове на тези автори са предимно жените, а повечето мъже ги смятат за невероятна боза. Не знам защо така се получава.
Смятам писанията на тези автори за фалшиви. Не ми харесват книги, които не изискват мислене, а просто приемане на гледна точка.

Например: 200 страници на тема "Иван е добър". И това е.

Обаче... като се замислиш:
Какво е Иван?
Какво е добро?
Той наистина ли е добър?
Какъв е бил преди?
Защо доброто е добро?
Това, което е добро за Иван, добро ли е за мен?
Винаги ли ще бъде добър Иван?
Защо, по дяволите, авторът настоява, че това е истина?

Нека кажем, че една книга ми пропагандира "Колко важно е да си целеустремен/да слушаш сърцето си/да преследваш мечтите си/да си свободен". Какъв е смисълът? Освен това се опитват да докажат, че това важи ВИНАГИ. Не е винаги. Нищо не важи винаги. С тези мотиви можеш да разрушиш нечий живот или семейство. Да, може да станеш и страхотен човек - но не зависи ли от мечтите/сърцето/целите? А те са толкова индивидуални, че да стигаме до банални обобщения е просто смешно...

Някои автори пишат толкова просто, че чак се замисляш - казват ли нещо въобще? Или са като речите на Н.В.

Спорът е безсмислен малко, струва ми се. Всеки си има вкус; мой е изборът да не чета любовни романи, защото ги смятам за тъпи, но на повечето дами им харесва. Коелю, Бах и Кастанеда са ми боза, но не смятам да разубеждавам когото и да е било да ги харесва. Нещо повече, дори не ми се и спори по въпроса... от този спор нищо не може да се роди, следователно е загуба на време.

Draco dormiens nunquam titallandus!

Aledar~