защо ли защо ли защо ли да крия
и аз като другите също съм друга
и аз съм понякога странно ленива
видения имам и ме заливат
странстващи рицари и конници бели
саби и мечове в плътта ми забиват
с вампирски усмивки кръвта ми изпиват
примамливи мрежи завиват развиват
косата заплитат и ме разкриват
отвсякъде всякога все ме разчитат
съвсем не остава нищо там скрито
обръщат ме цялата отвътре навънка
и в синьо и в розово плътта ми човъркат
и празните ножници кухо ме гледат със сухи безочия и питат за още...

защо ли какво ли и как ли се питам
да скрия във този свят цвета си и пола
защо ли ми трябва все съм си същата
в женски род се членувам а мъжки е членът
и е толкова ясно почти като дишане
толкова истинско е за мен да зачена тия пясъчни думи
те смущават съня ми
през дните ги няма толкоз потиснати
от дневните пориви да обличам истината
а нощем танцуват лудуват и пеят събличат обличат целуват и прочие
аз зная най-точно за тези движения които след прочие следват
и има глаголи отдавна измислени
тогава когато е ставало словото на изречения
съм виждала споделени такива творения
на мисълта ми безсънна безвечна обречена...

защо ли защо ли защо ли си мисля
да се върна че мога толкоз далече
почти във началото
където се сливат нощта и земята деня и небето
и сякаш се виждам и в черно и в бяло
и руса и тъмна и стройна и силна
в ръцете на всички били и небили мъже и момчета
и честни и срамни и подли безупречни
и всякакви всякакви всякакви случаи
все там ме отвеждат
без капка съмнение след всичките походи
пак ще съм временна
на времето вечната спътница верна
като морето коси разпиляла
и руса и тъмна и черна и бяла
ще се превръщам сутрин на пяна непорочна и чиста
а вечер ще стена в нечии ласки
и пот ще избива в мрачното щастие
на моите силни и слаби мъжествени женствени
безименни хрисими безплътни и видими
богати и бедни безброй валентиновци...

защо ли защо ли защо ли да крия от тебе когото...

Acropolis adieu