Това просто надмина всичко! Такава безотговорност! Е, точно тая гавра не ми се беше случвала! Щях да се пръсна от мъка над тефтера с телефоните, с мисълта, че трябва да се обадя на останалите, защото щом аз не съм знаела, нямах представа дали друг е звънял из цяла България да търси хората да им каже. Но аз не можех да кажа такова нещо на когото и да било без да проверя! Намерих лелята на човека. Не ме питайте как се чувствах! Идеше ми и приятелката си да удуша, и тоя, който е казал на нея. Естествено, само звъннах да кажа, че човекът е добре, станала е грешка и толкова. Пада й се трети братовчед и е имала повече начини от мен да провери, но нямам право да се сърдя, надали й е било до проверки, докато е погребвала баща си. Вече не съм ядосана, хубаво е, че се чухме. Не че ми е някакво особено по-бяло, но е жив и е добре. Не вярвам някой, някъде, да е излъгал за такова нещо нарочно. И съм доволна, че не направих същото. Може би е за добро. Осъзнах, че има точно пет човека на кръст, които знаят къде съм от две седмици и имат телефона ми тук, ще се обадя на всички. Снощи просто вече нямах нерви. Съжалявам, че по някакъв начин притесних вас. Такава безотговорност! Думи нямам изобщо. И като съм почнала, да си довърша идиотщината - казвам на мъжа ми, че всичко е наред, а той нищо. Кажи нещо? - Ми какво да кажа, аз хората не ги познавам. Аз ходя като автомат, гледам като лунатичка и рева вкопчена в слушалката, а той - пълна дупка. Мислех, че само капка ми трябва, за да прелея, но това тотално ме удави. Какво повече да кажа - денят ми вчера бе просто прекрасен! Или всички са луди, или аз съм откачила, средно положение не виждам.

"Никога не обяснявай. Пред приятели не се налага, а враговете няма да повярват."