С такива, дето не стават за нищо.
С други, дето вярват в едно.
С трети, за които света е полюсен; само.

И с кибици. За които първите три съществуват, познати са, но няма да се ангажират в дискусия дори. Къде по - аристократично да зяпаме от камбанарията на арогантността "Знаех си че така ще стане... предупредих...ама нали казах вече " и дебелоочието на собствената "правилност".

Щот е по-лесно да убеждаваш някого да действа, когато сам нямаш метър "как биха реагирали ако"...
Някой някъде умрял. Или децата му щели да умрат. И с тях - и техните деца. Гладни.

Колко различност е нужна, а ? Колко различност има в съгласието ?!

Не знам как е с Вас.
За мен, когато някой ми навива времето назад и връща развитието ми вчера - без да ме е питал - протестирам; активно.