|
Тема |
Re: Ядат ми се.... [re: abettor] |
|
Автор |
Бeзcъннa (distance) |
|
Публикувано | 03.11.02 18:03 |
|
|
Един случай, който сто процента на някой от тук съм разказвала:-)) Бях на 17-18. Та - в кухнята има кутия домати, които майка ми абсолютно е забранила да се отварят, защото хладилникът не работи, а ни трябват неразвалени за готвене. Съответно аз заспивам с мисълта за хубавите солени доматки... И се будя полузадушена през нощта, лошо ми е и две не виждам, ама наистина ми е зле, свят ми се вие! Къде мислиш отидох? В кухнята. Моментално. Имаше една приятелка студентка тогава у нас, та тя ме усетила, станала и ме докопа как стърча права в кухнята посред нощ и ям направо от кутията... Съответно лицето й има вид на току-що видяла призрак. "Боже Господи!" - и с ужасена физиономия ме задърпва към антрето. Е, приличах на един голям жълт балон, отвратително! След 10-на минутки си бях наред. Ама бях хапнала вече, мда. Повече не ми се е случвало, само когато ми се яде нещо конкретно, каквото и друго и в каквото и количество да изям, не ми е заситено, очевидно си седя гладна за точното нещо - гъбки примерно?![](http://i.dirbg.com/clubs/icons/tongue.gif)
- - - -
"Циникът е разочарован идеалист."
|
| |
|
|
|