1.Остроумието според мен е уместната форма да проявиш чувството си за хумор в подходящия момент.Изисква се съобразителност, но и такт.

5.Хех, ами то най-готините майтапи точно така се поднасят: със сериозен до погребалност вид. Сега се сещам как на един 1-и април изкарах приятел от бизнес среща с известие за пожар в тях. Е, не ме уби, ама доста буча.

7.Винаги съм смятала, че психо-климата на работното място зависи от приятелското отношение , чувството за хумор, разведряването с вицове и такива неща.Не ми допадат начумерени сухари, които бъркат конкурента с личен враг и шеф-стоящ на бюрото си като истукан и предимно мърморещ.

9.Животните са великолепни мимици, апропо.

13.Що бре, бракът е такъв хубав източник на вицовеJ То не е мъжът –такъв-онакъв, жената-такава-онакава, тъщата, тъста, свекъра, свекървата, баджанака, балдъзата...:-P

14.Айде сега, тая целувка може да е по бузата само. Обаче самата близост на устните вече ражда у много хора някакво подозрение за нещо повече. И се почват едни...”ама братовчед/ка ми е” и т.н. Ех, ех, тая рода :-)))

15. Ааа, съвременните са се усъвършенствали. Отработили са си и усмивка, и чувство за хумор под вещите указания на имиджмейкърите. И си печелят електората с концерти, хепънинги и голеееееми майтапчета. Само дето народът го е казал “ Тропа-лопа за три дни, ох мале за вси дни”.

16.Представих си го като компютърна игра: езеро и ти ловиш с въдица идеята под формата на ...айде да е пачка с кинти, че да зарадваме Пит. Обаче при всяко замятане вадиш риба, на която е написано “Блябля, какъв си лапнишаран”.

19.Нима разделяш чувството на хумор по полов признак? Ама кво и аз се чудя, има типично мъжки и женски хумор-съобразно средата. В тая връзка бих попитала за
“мръсните” вицове. Изключвам, разбира се, прекалено натуралните и отблъскващите. Но пък що за смехория е разбирането да се правиш на прекален светец само защото си обременен от идеята, че истинската дама непременно е с манталитет от Викторианската епоха? Ако чувството ти за хумор е и остроумно и имаш финес ,чувство за мярка-какъв е проблемът?

22. Хех, научаването на нови лафове. Имаше на времето една книга за жаргона-различните социални прослойки си прехвърлят лафовете, различните генерации също, модификациите, чуждиците. Пак подтема: не всеки лаф подхожда за употреба от конкретния човек, има случаи в които нещо просто не ми тича и това си е. И когато ползвам лафа извън контекста и показвам явно неразбиране към него, се получава басси пародията. Смешно е, но...на мой гръб.


Генът на победител не е даден всекиму...