3.Аз не съм сигурна,че Бог е абстракция, а камо ли неемоционална. Приписвайки му своите човешки представи-ние го отъждествяваме със самите нас: Бог "плаче", "страда", "смее се"- тоест изпитва някакви емоции,въз основа на които откликва с едно или друго действие. Съгласна съм обаче, че той е даденост,а ние се местим по шахматната дъска. Значи със самото ни създаване той ни е предвидил в несъвършен, отворен към движения вид.

4.Болезнена е тая тема.И достатъчно сериозна,за да говорим за нея включително и тук. Въпросът е,че вече ме посочиха с пръст за задаване на "прекалено лични" въпроси...

6.Да се мръщят...Главата ни не е пенкилер, в която да трупаме като Плюшкин всякакви вещи, от които поне половината са ненужни ,а поне още 30%- обременяващи ни.Щях да пусна едно мое разказче "Пролетно почистване", ама много ще стане...От време на време трябва да преподреждаме фолдърите с инфото и да пращаме в траша каквото ни затормозява дискчето. Някой си мечтаят за як, неограничен по размери диск...Представям си ако експериментално им беше даден такъв, дали щяха да управляват пълноценно всичките му ресурси или щяха да го накачат с геймчета и MP3-ки

7.Хващаш го тоя дето се офлянква ,че не може да плува и направо го хвърляш в дълбокото. Ще плува и хоро ще играе...


25. Ето ти пак: избирателна черупка, отваряща се черупка, врата за никъде...Апропо, всяка човешка болест има психологическа обосновка и даже всъщност тялото боледува, когато човек не се е справил с конкретен проблем- отхвърлил го е на подсъзнателно ниво. В тази връзка всякакви вроговявания по кожата са пряк резултат от изграждането на въпросната черупка в отношенията с околния свят.

Генът на победител не е даден всекиму...