Тези, дето са вече на една бира със салата ДА НЕ четат !

Преходът от национални светини към пазарни продукти може дори да е полезен. Светинята е светиня заради разказа, за който свидетелства, а не заради себе си и това позволи тя да придобие окаян вид. Като пазарен продукт паметникът е ценен заради себе си, а не заради нещо отвъд него и тогава вложението в неговото опазване е единственият шанс за печалба. Може би най-същественото е новият начин за употреба на паметниците. От места за ученически екскурзии те ще трябва да се превърнат в места за прекарване на свободното време. А това ще принуди онзи, който иска да печели от паметника на културата, да го превърне в интересно място, да го рекламира, накратко - да го съживи, като го обърне към потребителя. И подобно обръщане не просто ще върне хората при културното им наследство, но ще им позволи вместо измъчващия въпрос „какво ме кара да се чувствам горд от това, че съм българин“, да си задават лекия въпрос „какво ме кара да се чувствам добре тук“.


Тълкуването по-горе почти съвпада с моето. Историята около паметниците трябва да е интерактивна. Така е в моя свят.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите