Привет, много ми се иска да защитя другата страна, защото като те чета, си мисля колко ли хора могат ей така да се изпооплачат от мен, а аз боб ли да хвърлям, та да разбера кой какво иска? Помисли дали си дал да се разбере какво искаш. Какво значи контакт? На “здрасти, хубав ден, нали” се казва “да, хубав е” и кво повече? И без да питаш ли чакаш отговор? Ако не е ясно какво очакваш, как да ти го дадат? Как да е някой категоричен с да или не? Отлагането на изясняване може да е въпрос на възпитание, шанс, даден на теб да покажеш какъв контакт би искал с човека. Може да не се говори, но някак трябва за другия да е ясно. Едно е да поканиш някой на кафе, а друго е да му звъниш всеки ден просто така. Едно е да обсъдиш нещо конкретно с някого, друго е да седи насреща непознат с едно голо “здрасти” и да очаква разговор. Ще ти кажа защо изчаквам – не са ли ми казали какво се очаква от мен, ще трябва да разчитам на усет. Ами трябва си време за преценка. Откъде мога да знам как изглежда на другата страна изчакването, ако не ми кажат? Дано ти свърши работа това (хм?) оправдание.


Пък ако споменеш как точно ти пилят нервите, може да измислим нещо.

- - - -
Всичко живо е трева.