Прочетох написаното два пъти. Първият път от любопитство. Вторият път, за да търся пукнатини и пролуки. Намерих една, която мисля си заслужава да отбележа. Другите не са (ми) важни.

“От тази гледна точка желанието на младите хора да пътуват може би не е толкова драматично, колкото звучи в заглавия от типа „60 000 бягат от България“, а е просто желание за овладяване на други културни модели. “

Не мисля че младежта емигрира от желание да овладява други културни модели. Това може да се случи като следствие, ако се случи изобщо. Ако някой все още се чуди защо емигрира младежта, на този някой е безмислено да се обяснява. Ще те изслуша привидно, но няма да иска да те разбере, да не говориме, че има шанс и да не може.

Съгласен съм с всеки ред на интервюирания човек. Много е бил внимателен да не обижда мнозинството, както и никой от виновниците за това състояние от преди ‘89-та година, но накрая не е могъл да се въздържи. Казва “... да се продължи процесът на цивилизоване от деветнадесети век”. Разбирай от момента в който този процес е бил спрян (септември 1944г.). После продължава “Фактът, че тук този катастрофичен свят е толкова на повърхността, показва, че не се е случило цивилизоването”.
Сега разбрахте ли откъде идват проблемите??? Пак не сте??? Нека ви нахвърля няколко щрихи тогава.

Преди освобождението. Турското разбира се. Друго освобождение след това не е имало. Друго поробване – да. Ялтенско.
Да започна със щрихите. Та, какво е било преди освобождението? Населението предимно селско. Големи градове в сегашния смисъл на думата, не е имало. Население селско и малко градско. Неуко колкото си иска. София е била с около три хиляди къщи от които половината турски. Първото килийно училище, ако не се лъжа, е било отворено през 1825 или 1828-ма година. Едно училище и то килийно. За сравнение, в Прага, първият университет е открит през тринадесети век. Килийните училища започват да се размножават. Освобождението заварва София с едно мъжко първоначално училище с 380 ученика и седем учители и едно първоначално девическо училище със 160 ученички и три учителки.
През 1881 година, д-р Иречек, в качеството си на министър на просветата е дал мнение за отваряне на едно българско висше училище (университет). През 1886 година са били предвидени средства, в бюджета за 1887 година, за откриването на един висш педагогически курс за подготовка на учители, с три годишен курс и три отдела (Историко-филологически, Физико-математически и Юридически). През 1904 година висшето училище е преименовано на Държавен унивеситет като семестрите са увеличени от шест на осем.
През 1917 година се открива Медицинският факултет а през 1921 година биват открити Агрономо-лесовъдски, богословски и Ветеринаро-медицински факултети.
Това е базата с помощта на която България постига най-бързото развитие на своята икономика в цяла Европа, надминавайки страни като Германия и Франция (на глава от население). Неотдавна прочетох в нашата преса, препечатано изказване на Американският президент Теодор Рузвелт от ония времена, признавайки най-бързото развитие на България.
Войната си е война. Засяга всички.
1944 година. От планините се свличат разни каскетлии. Простотията, наглостта, омразата, пошлостта, не без помощта на други подобни от бивша Русия, взима връх. Свлачище отсекаде! Цвета на нацията бива избит. Други хвърлени по затворите. Закономерния напредък на България е спрян.
1989 година. Хаосът е пълен. Селото бяга към града. Настанява се като куче в каруца. Чакат някой да им помогне. Кой както може се домогва до власт, без да може да я изпълнява. Практически няма съдебна система, няма полиция, няма дявол. Е, как я виждате тая да продължава? Ние вече не сме ние. Станахме пионките на някой. Едни обикновени васали. Може и протекторат да станем, ако вече не сме задкулисно.

Егати щрихите нахвърлих! Аз направо ви зачеркнах.

Сега, ако съм бил разбран погрешно, нека изясня. Народа ни не е виновен. Хората ни не са виновни. Имаме си държава, но си нямаме държавници. На времето бяха избити. Други не сме имали. Да се надяваме, че ще се пръкне някой, ще повлече масите след себе си. Ако сме могли да дръпнем толкова бързо след Освобожднението, ще можем пак. Въпрос на време е. (Защо ника ми е Оптимист ако не мисля така?)

Редактирано от Oптимиcт на 26.08.02 18:13.