|
Тема |
Вариации... [re: a з] |
|
Автор |
yф () |
|
Публикувано | 21.08.02 14:04 |
|
|
Прозрачното е нещо без форма. Преграда, която не съществува, среда, която те приближава. Когато те гледам, между нас има звуци, шум, вятър... Прозръчен е вятърът, който докарва до теб звуците. Светлината е прозрачна, защото докарва до теб формата.
Мракът е по-прозрачен от светлината през нощта, ако искаш да гледаш звездите. Светлината е мрачна завеса през дентя, ако искаш да видиш Сатурн. Прозрачен е каналът, по който ти се опитваш да стигнеш до някого или нещо. Социалната среда е прозрачна, защото те докосва до други като теб в социума. И затворена и непрозрачна, ако със съдържанието си те отблъсква от някого или нещото. От всички или от всичкото.
Имаш ли посока, вероятно имаш и прозрачен път, по който да минеш. Дали това значи, че прозрачността означава осъзнаване на някаква твоя граница или преодоляване на граница преди да стигнеш до нещо?! Приемам, че съм в началото на един коридор, в края, на който е кухнята. За мен коридорът е прозрачен, защото аз мога да го премина. От кухнята ме делят 12 крачки. Ако обаче махнем кухнята от края на коридора и се наложи да правя сто по 12 крачки без да зная къде ще ме изведе той - то, тогава нима е прозрачен коридорът? Не, той е затворен, глух. Въпреки че го виждам и въпреки, че прекосявам пространството в неговия вектор.
И т. н. Ако сложим по средата на този коридор едно стъкло - прозрачно - няма да мога да стигна до края... Но ще виждам вратата на кухнята. Отново е прозрачно, но е преграда. Въпреки че стъклото има форма...
Ох, адски скучно го написах.
Acropolis adieu
|
| |
|
|
|