Роден на 25 март 1934 г. в Истанбул, до седмата си година Христо Фотев Константинов говори само турски и гръцки. Той е автор на най-нежните любовни стихове в българската литература. "Постижимо и реално е щастието. Само трябва да уловиш мига", каза в последното си интервю за "Стандарт" през юни 2002 г. Христо Фотев. Още през 1998 г. поетът призна "Чакам да ми се обади Бог". Ето и други негови признания:

- Животът ни е само пътуване, не знам към къде.

- Щастието не е в доволството, а в това да си жив.

- С мълчанието си щадя себе си и другите.

- Поезията е съдба. А аз издържам на нея с удоволствие.

- Думата е човешкият знак и поетът е този, който я изстрелва във времето.

- Поискам ли нещо повече от хляба си, ще загубя своето величие.

- Най-голямо търпение е необходимо да понесеш себе си.

- Морето за мен е вътрешна категория, не е просто вода, в която можеш да влезеш, за да плуваш. Морето винаги е било вътре в мен.

- Свободата се изгражда в душите, не на площадите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите