Така е. Разумно постъпвам. Питам. И намирам.
И после пак търся. А иначе съм се качвала на виенско колело. И би трябвало да знам, че ми се вие свят после... Но отново се качвам. И от захарния памук ми става лепкаво, но го обичам. И пуканките са ми мазни, но ги консумирам. И знам, че пушките са криви на тъпото стрелбище, но стрелям. И знам, че са тъпи пластмасовите войници, но ми ги дават като уцеля с кривата пушка... И въобще...
А пък Тина Търнър дори може да даде отговор. Сега пее от радиото -
Dancing for money.
А иначе що се отнася до нестандартните решения. Ами, ако проблемите идват от там? Има ли сложни въпроси при обичайни ситуации? Има ли сложни въпроси над тигана? До хладилника, печката, прошнуровани като пакети пощенски с изрядно залепени стройни марки и клеймо? Не, няма въпроси там. Има въпроси на други места, по друг начин. Да си виждал въпрос, който да дойде сам при теб?
Ако беше правоъгълен, изряден, ако беше някакав такъв гладък, без ръбче при теб... нямаше да кажеш тези неща. Същото важи и в случая с въпросите, а и с нестандартните ситуации, решения, просто неща, които се случват... Ако можеш да ги понесеш, а и когато не можеш да ги понесеш. Ох... не знам дали има въпроси, които си избират главата, която да ги намисли?

Acropolis adieu